Изоставането на БФБ от пазарите в Източна Европа става все по-очевидно. Причините за по-слабото представяне на българските акции ще продължат да влияят на пазара още известно време. Затова не е учудващо, че вниманието на дългосрочните инвеститори у нас се насочва към „горещите” пазари в региона. Най-лесният начин да се инвестират средства на пазарите в Източна Европа е специализираният ETF SPDR S&P Emerging Europe, който е достъпен в платформата ELANA Global Trader (код GUR:arcx). Оказа се, че това е и изключително доходоносна инвестиция за миналата година – покачването на цената на фонда е в размер на 147% от дъното му през февруари или 135% за дванадесет месеца. Или значително повече от диверсифицираните инвестиционни продукти, с които може да се сравнява. Близки ръстове имат фондовете, които инвестират в отделни пазари като Бразилия, Индия и Русия.

Графиката представя само периода на възстановяване от началото на миналата година. Не бива да се забравя, че Източна Европа беше сериозно засегната от борсовата криза, като SPDR S&P Emerging Europe отбеляза 75% спад спрямо върховете си от 2007 г.

Доброто представяне на фонда се дължи на значителните му инвестиции в руски енергийни компании. Петролът на практика поскъпна двойно през миналата година.

Портфейлът на фонда включва над 70 компании, което представлява добра диверсификация и защита на инвеститора от корпоративен риск. Ето и списък на 10-те най-значими позиции в портфейла:

Една част от тях, най-вече големите руски компании, са придобити под формата на глобални депозитарни разписки, като те се търгуват в Лондон или Ню Йорк. Всеки инвеститор може да подбере тези акции и да изгради подобен портфейл, но за разлика от покупката на ETF ще има много по-високи разходи за придобиване и управление. Годишната такса за разходите на SPDR S&P Emerging Europe е 0.59%, което също представлява доста конкурентен процент на плащане за инвеститорите.

Несъмнено преимущество на ETF е неговата ликвидност. Средно-дневният оборот на SPDR S&P Emerging Europe варира между 3 и 5 милиона долара от началото на годината. Това е доста по-малко от нормалното за ликвидна щатска компания, но голямата част от инвеститорите във фонда са пасивни и имат дългосрочен хоризонт. Той се търгува в долари, като перспективите са за по-добро представяне на щатската валута през тази година. Движенията на цената му са изключително големи. Това има своите плюсове за инвеститори, които управляват динамично капиталите си.

Не на последно място е наложително да се обърне внимание на риска при тази инвестиция. Това много често се пропуска с цитат за големите печалби на фонда и намерения да се привличат инвеститори. Рискът при ценна книга, която пада със 70% за една година и в последствие се покачва със 140%, определено е много висок. Представянето му в голяма степен е обвързано с друг предпочитан от спекулантите актив – петрола.

Инструментът се търгува в момента на изключително интересно равнище – 50% корекция на спада, който се наблюдаваше през 2008 г. Така в известна степен може да се обяснят трудностите в преодоляването на зоната между 45 и 47 долара от октомври досега. Средните коефициенти за оценка на активите на портфейла на фонда също не са на ниски нива. Р/Е е 16.5, а съотношението цена/собствен капитал е 1.7. Консолидацията на текущите нива позволява на фундамента да догони ръста на цената, но не е изключено инвеститорите да променят рязко отношението си към пазарите в региона при ново покачване. Краткосрочните перспективи са значително по-добри. Щатският пазар преодоля важни нива на съпротива, а индексът S&P 500 ще тества 1200 пункта. Оборотът със SPDR S&P Emerging Europe се активизира през тази година, но натискът за разпродажби се оказа в ограничени мащаби. Инвеститорите по света продължават да отдават предпочитание на пазарите в Източна Европа, но остава въпросът – дали времето за покупка на „горещите” акции е най-подходящо на върха им. За съжаление, последните години показаха, че това не е така.

През последните няколко седмици златото се покачва срещу всички основни валути. Цената му в евро дори постави абсолютен рекорд от 837 евро за тройунция във вторник, което отново раздвижи интереса към суровината. В доларово изражение все още златото е далеч от нов рекорд, но успя да затвори над нивото от 50% корекция по Фибоначи.

Движението на златото в момента има изключителна прилика с корекцията, която металът отчете през 2008 г. В началото й беше достигнат връх над равнището от 1000 долара, който беше преодолян едва след година и половина. Първоначалният спад от 18% от март до началото на май 2008 г. беше последван от възстановяване до нивото от 988 долара, което представлява 76.4% от корекцията до тогава и е последното важно равнище по Фибоначи. В последствие бяха регистрирани нови дъна.

Ако приемем, че ще има точно повторение сега на първия етап от корекцията през 2008 г., тогава може да очакваме, че до средата на март ще бъде достигнат средносрочен връх на ниво около 1180 долара за тройунция. Това би трябвало да съвпадне с временно засилване на еврото, което се отчита през последните няколко дни. Фондовите индекси и голяма част от суровините също поскъпват, което в същност е основната причина за интереса към златото в този момент, а не поевтиняването на долара.

В дългосрочен план запазваме прогнозата си за поевтиняване на златото под 1000 долара за тройунция до края на годината. Основна причина за това е засилването на долара през годината, което ще продължи под влияние на постепенното подобряване на икономиката на САЩ и предимството й по отношение на растежа в Еврозоната. Федералният резерв започва постепенно да ограничава монетарните стимули, които в известна степен подкрепиха цените на финансовите активи. Очакваме следващият период на спад на цената на златото да започне от равнищата между 1170 и 1185 долара, което да съвпадне и със слабост при другите пазари – на акции и на суровини.

Инвестициите на чуждестранните пазари най-често се асоциират с дългосрочен хоризонт. Електронните платформи за търговия, като ELANA Global Trader, предоставят огромни възможности за структуриране на портфейли. Само борсово търгуваните фондове, или така популярните с английското си съкращение ETF, са над 800 броя и обхващат всички пазари, сектори и суровини. Те позволяват сравнително евтина диверсификация от гледна точка на комисионите за сделки, като освен това спестяват време от подбора и проучването на акциите и не изискват задълбочени познания по корпоративни финанси. Част от ETF-ите се предлагат в платформата и като договори за разлика (CFD), при които има възможност да се търгува на маржин.

Структурирането на дългосрочен портфейл изисква още качества, включително правилна стратегия и дисциплина за изпълнението й. Ако оставим настрана подбора на точното време и сектори, от което в голяма степен зависи представянето на портфейла в краткосрочен период, има и няколко важни подробности при инвестициите на международните пазари.

Първата са разходите за комисиони. При повечето инструменти има минимални разходи на сделка, което прави няколко покупки за по 200-300 долара от един актив прекалено скъпи. Същото важи и при продажбите. Всеки инвеститор трябва да изчисли до каква степен са приемливи разходите като процент от всяка позиция в портфейла му. Два пъти по два процента за покупка и продажба, например, са прекалено много за инструмент, който за половин година може да направи 10% покачване или спад. По този начин печалбата се ограничава на 6%, докато рискът е 14%.

Вторият важен елемент са маржин изискванията за всеки отделен инструмент. Дългосрочните инвеститори предпочитат да вложат само наличния си капитал. В този случай подходящи за инвестиции са акции на компании, включително и ETF. При тях обаче има една особеност – половината от средствата, с които са купени акциите, може да се използват за покриване на маржин изискванията при търговия с други финансови инструменти (валута, фючърсни контракти или CFD). Ето и един пример – покупка на 625 акции на Bank of America за 10 000 долара. Половината от тези средства, или 5 000 долара, може да се използват за инвестиции в други инструменти. Тоест, да се закупят още 3 000 договори за разлика на Bank of America. Така нетната експозиция в акции на банката ще надхвърли 3 600 или на стойност 57 600 долара.

Краткосрочните спекуланти разчитат на точно това – висок ливъридж, с който да спечелят повече при малките ежедневни движения на пазарите. Тази тема е много актуална по време на спокоен пазар, какъвто се наблюдаваше през 2005 или 2006 г. в САЩ, когато индексите се движеха в рамките на 10-15% за една година. По време на криза са обичайни дневни движения от 4% в едната или другата посока. Електронните платформи за търговия на финансовите пазари са създадени да обслужват именно този тип инвеститори, които с малки капитали имат значителни обороти. Затова и повечето инструменти имат много малки маржин изисквания.

Ето един пример:

Този ETF включва 40 от водещите акции на страните от Бразилия, Русия, Индия и Китай, като се предлага за търговия в меню акции и договор за разлика. В рамките на последните две седмици той се е покачил с над 7%. При маржин изискване от 15% това означава 50% печалба. Очевидно е, че спадът от началото на януари всъщност означава и 100% загуба от изискваните средства за маржин. Дългосрочният инвеститор, който е разполагал с 26 000 долара при покупката на този ETF, сега има по сметката си активи на стойност 23 700 долара и няма никакви притеснения, че е приключил с инвестициите. Спекулантът, който е имал доста по-малка сума, е много вероятно вече да е извън позицията с големи загуби.

Не на последно място трябва да се засегне въпроса за лихвите, които се плащат при инвестицията на маржин. При покупките на акции не се дължат лихви. Ако обаче се използва част от инвестираната сума за обезпечение при други сделки на маржин, върху нея се дължат лихви. При инвестиции само в договорите за разлика се дължат лихви, независимо дали има или няма други свободни средства по сметката. Ниските нива на лихвите в САЩ и Европа отговарят на годишни плащания от 350-400 долара на 10 000. Това в голяма степен може да се компенсира, ако останалите средства са на депозит или инвестирани в нискорисков продукт, като фонд на паричния пазар. Отново пример с акциите на Bank of America – при 10% маржин изискване за CFD може да се купят 625 акции за обща стойност от 10 000 долара, като се поддържат само налични 1 000 долара. Всеки инвеститор трябва да следи достатъчно често отворените си позиции, като при нужда да прехвърля средства, за да покрива изискванията за маржин или да сложи печалбите си в инструменти, които да му носят допълнителни доходи.

Финансовият сектор остана в страни от ръста на американския пазар в четвъртък. Това се отнася в още по-голяма степен за регионалните банки – ETF-ът на сектора дори приключи сесията с намаление. SPDR KBW Regional Banking (KRE) загуби доста по-малко от началото на януарския борсовия спад в САЩ в сравнение с подобното движение надолу през юни и юли.

От дъното на пазара досега се наблюдава по-слабо представяне на KRE спрямо индекса S&P 500 по време на корекциите, което в последствие се компенсира, когато пазара се покачва. От средата на януари досега няма забележимо влошаване на съотношението на цената на фонда към индекса, защото S&P 500 също се движи доста динамично надолу. Рязко намаление на съотношението ще е един сигнал за покупка на акциите на фонда, но това най-вероятно ще изисква по-дълбока корекция спрямо равнището от 22 долара, което определя възходящия тренд от март досега.

Банковите акции се представят по-слабо поради няколко причини – плановете на президента Обама за реформа в сектора, както и вечните притеснения за кредитните карти и ипотечните заеми. Фалитите на малки регионални банки са почти ежеднавна новина и затова не е учудващо, че интересът към сектора е много нисък. Но от това идват и двете предимства за сектора:

1. Конкуренцията от страна на големите банки ще намалее постепенно с въвеждането на регулации и ограничения;
2. Продажбите на активите на фалиралите банки от FDIC най-вероятно са били на по-ниски цени от себестнойността им.

Като добавим и негативното отношение на пазара към финансовия сектор по време на кризата, няма да е трудно да се намерят подценени акции сред регионалните банки. Най-лесен начин за инвестиция е в книжата на ETF-а, тъй като се минимизира и риска при подбора на акциите на сектор, който се доказа с лошите си изненади през изминалите две години. Покачването му ще е много по-ограничено от представянето на отделните банки, особено при сравнение с тези с малка пазарна капитализация. В индекса S&P 500 има не малък брой регионални банки, като по-големите и печеливши вече се върнаха на нивата от 2004 или 2005 година. Големите имена в този сектор, като BB&T (BBT), PNC Financial (PNC) или U.S. Bancorp (USB) не заемат съществена част от активите на KRE, тъй като фонда се е насочил към по-малките и по-консервативни банки. Големите спекуланти обаче търсят именно уязвимите банки от влошаване на качеството на кредитите. Така че би било добре да се избягват все още банките, при които има нарастване на късите продажби или пут опциите.

Българските акции се търгуват в сравнително ограничени граници от началото на годината. Изключенията от това правило са малко. Оборотите също са слаби и в това отношение има голяма прилика с февруари-март и юни-юли 2009 г. Както е известно, след тези два периода настъпиха ръстовете на българския пазар през миналата година. Сега ситуацията е подобна, но има и някои разлики, които са от значение. Една от тях е корелацията с другите пазари в Европа.

Графиката разглежда едномесечната корелация на SOFIX и германския индекс DAX. Съзнателно избираме корелацията на двата пазара за кратък период от време, тъй като периодите на разминаване на индексите са сравнително къси. Очевидно е, че корелацията на БФБ с германския пазар е достатъчно висока през последните три месеца. Тя намаля, след като SOFIX достигна върха в средата на септември, но е далеч от нивата, когато БФБ отчита дъното през февруари и юли. Тогава корелацията е била близо до нулата, а в последствие става отрицателна, тъй като ръстът на SOFIX се разминава за кратко със събитията в чужбина.

Сигнал за ръстовете през миналата година може да се намери в комбинацията от рязко намаление на корелацията плюс стабилни цени у нас и ниски обеми. Това днес не се вижда по подобие на миналата година.

Ситуацията е по-различна при сравнение с румънския индекс BET. Корелацията през януари намаля значително до нива подобни на юли 2009 г., но от тогава се повиши бързо без у нас да има раздвижване на борсата. Не може да говорим за повторение на събитията от август, нито има прилика с разминаването между двата пазара през февруари.

Липсата на корелация между SOFIX, DAX или BET не е задължително изискване за ръст у нас. Вероятността БФБ и международните пазари да се покачват заедно беше по-малка преди месец, когато у нас акциите се възстановяваха след 20% спад, а в чужбина се тестваха върховете за една година. Сега е малко по-различно – DAX върна 10%, а САЩ – 9%. В Източна Европа още няма определен негативен тренд, но някои индекси паднаха по-силно от обичайната седмична волатилност. Поради това очакваме БФБ да бъде повлияна от продължаване на спада в чужбина, но в сравнително слаба степен. При възход на развитите пазари е възможно и у нас да има раздвижване нагоре, но в по-бавни темпове спрямо ръстовете през 2009 г. Рязък скок би имало едва при продължаване на корекцията в чужбина и при разпродажби у нас, които да се окажат много по-слаби и корелацията с чуждите пазари отново да изчезне.

Възстановяването на пазарите през първите два дни на седмицата премина под знака на значителна динамика, която наподобява ръстовете при началото на всяко движение нагоре от последната една години. Фондови индекси, петрол и злато реагираха най-силно на комбинацията от добри икономически новини и най-вече на привлекателните цени след две седмици разпродажби. Корелацията между тези три пазара се запазва, но само един от тях не направи ново краткосрочно дъно в края на миналия месец – петролът. Златото затвори на 29-ти по-ниско от нивото на затваряне на 22-ри декември, докато S&P 500 слезе до равнища от началото на ноември.

Графиката представя движението на цената на фючърна на петрола през последната една година. Всяко ново дъно е над предишното, което се вписва идеално с представата за възходящ тренд.

Импулсивните ръстове на суровината през март и май бяха последвани от 50% корекция на всяко покачване. Всяко от тези нива издържа без проблем тестовете и постави началото на следващ етап на бързо поскъпване. Ситуацията през август и септември беше малко по-различна. На първо място, новият връх беше само 2 долара по-високо спрямо юни. А другата значима разлика е, че корекцията вече достигна 61% от ръста или по-дълбоко спрямо предишните две.

Тази графика показва движението на петрола през последните няколко месеца. Динамиката на седмична база е значителна, но от по-голямо значение е дълбочината на двете корекции – 76.4%. Трендът е все по-труден за поддържане от пазара.

Това не е негативен сигнал за петрола. Дори напротив, краткосрочната перспектива е доста добра, когато се съди само по тази графика. Подобно покачване в края на годината доведе до нива от 84 долара за барел. Притеснителна е взаимовръзката с останалите пазари – слабостта при акциите е много по-добре очертана и ръстът в понеделник и вторник е по-вероятно да се окаже единствено краткосрочен. Реакцията на индексите спрямо ниските съкращения на работни места в САЩ, оповестени в сряда от ADP, показва, че основните притеснения са за повишаване на лихвите. Именно това беше в основата на корекцията през втората половина на януари.

Нови дъна за петрола под 72 долара на първо време и в последствие под 68.60 долара ще е сигурен знак, че и при този актив започва корекция. Това ще засили натиска върху фондовите индекси, където петролните компании са с голяма тежест. Но до тогава може да се гадае дали поредния краткосрочен връх при петрола е на 78 долара или ще бъде на 85 в близките две седмици.

Светът постепенно се отърсва от кризата. Прогнозите за тази година сочат растеж на БВП и в развитите пазарни икономики. Данните за второто полугодие на 2009 година сочат много силни темпове на нарастване в САЩ, като е много вероятно и в Европа да има осезаемо възстановяване.

Поглед върху представянето на отделните сектори в САЩ през изминалата година потвърждава очакванията за излизане от кризата. Графиката показва представянето им спрямо 28 януари 2009 г.

Ръстът е значителен, особено при положение, че базата не са най-ниските стойности за миналата година. Секторите, които се представиха много добре, са именно цикличните – основни материали, финанси и потребителските стоки. Те бяха силно засегнати от кризата и очакванията за подобряването на икономиката доведоха до най-голям интерес към акциите от тези сектори. Това е и най-голямата разлика с периодите на покачване на индексите по време на „мечия” пазар. Тогава цикличните сектори нарастват по-бавно от останалите, които не са силно засегнати от кризата. Интересът към тях сега е поредното доказателство, че дъното през 2009 г. е края на кризата за пазарите.

Следващата графика показва представянето на секторите през изминалия един месец.

Само финансовите конгломерати, които обичайно осъществяват дейност в глобален мащаб, са на печалба. Корекцията на щатския пазар от последните върхове през тази година обхваща предимно компаниите от добива, а на второ място са технологичните фирми. Те бяха сред най-печелившите през миналата година и е нормално да са сред най-губещите, когато се наблюдава корекция на възходящото движение досега. На трето място по спад за последния един месец са дружествата от комуналния сектор – производителите и дистрибутори на електричество, газ и питейна вода. Тези компании не са циклични, въпреки че също са засегнати от намалената консумация на електричество или газ. Присъствието им сред най-засегнатите от корекцията е притеснително. Това може да се тълкува като доказателство, че са по-скъпи спрямо обичайното за този етап на икономическия цикъл и че очакванията на инвеститорите са били прекалено високи. Ако останалите сектори, като потребителските и инвестиционни стоки, останат под натиск, тогава може да очакваме секторът на комуналните услуги да се представи по-добре спрямо тях. При ръст на пазара по-печеливша ще бъде експозиция в добива и технологиите, но пък рисковете са да продължат да падат по-силно от средното. Може да се очаква и комуналните услуги да се представят добре, заради големия им спад. И в двата случая нецикличните акции от здравеопазването или комуналните услуги изглеждат по-добра инвестиция, докато щатският пазар пада при по-високи обороти спрямо сесиите с растеж.

Реакцията на капиталовия пазар в САЩ на макроикономическите новини през последните два-три месеца е често озадачаваща. Поредният доклад за пазара на труда преди седмица отново показа растяща безработица и по-слаби данни за новите работни места спрямо очакванията. Но фондовите индекси приключиха с повишение. Ситуацията в действителност е много по-лоша спрямо предишни кризи. Броят на съкращенията намаля значително спрямо началото на годината, но все още стои близо до пиковете през предишните две големи кризи. А това означава, че лошите кредити ще продължават да нарастват, потреблението ще остане свито, както и че икономиката на САЩ няма да се възстановява по желания начин.

Фондовият пазар се покачва, не защото тези новини са за отминал период и предстои динамичната им промяна. Индексите растат именно заради тези новини. Данните показват най-вече, че лихвите в САЩ ще останат около нулата поне още половин година. Евтиният кредит ще прави печалби в банковата система и най-вече ще подкрепя цените на много финансови инструменти – суровините, акциите и дори облигациите въпреки рисковете от инфлация. Инвестиционната общност използва евтиният долар, за да се финансира. Не случайно българският пазар изостава от световната тенденция на растеж. При нас такъв достъп до финансиране не съществува.

Зависимостта между ниските лихви, падащия долар и растящите цени на финансовите активи се вижда най-добре в номиналните стойности на кредитите за търговски цели на финансовите институции в САЩ и инвестициите им в правителствени облигации.

Графиката красноречиво показва, че нулевата лихва не е довела до увеличение на кредитирането. Със сигурност тя е намалила значително падането му, но на практика средствата от намалените кредити са пренасочени към държавния дълг. Причината е проста – защо банката да поема риск и да дава пари на компания, която може да фалира, вместо да купи облигации със сигурен доход от 3.5%, като се финансира без проблем на 0.25%. Инвестицията става още по-привлекателна, когато говорим за растеж на акциите или на суровините. Печатането на пари в САЩ засега създава предпоставки единствено за финансови балони, а не за инфлация и икономически растеж. Чрез него се ограничават дефлационните процеси и най-вероятно светът ще избегне повторение на Голямата депресия, но рисковете от сътресения на капиталовите пазари не се намаляват.

Щатските индекси се движат в добре познат възходящ канал, като след преодоляването на предишен връх отчитат нови 2-3% покачване. На графиката е показан Dow Jones Industrial Average.

DJI.gif (38,87 kb)

При Dow Jones Transportation Average се наблюдава значителна разлика – показателят не отчете нов връх през октомври и ноември, а в началото на този месец слезе дори под предишните дъна. Това разминаване е причина за предпазливост. Транспортните компании изпитват затруднения от поскъпването на петрола, но в същото време не отчитат подобряване на бизнеса си. В исторически план това води до спад на борсите.

Не е възможно да се определи до каква степен покачването на цените на акциите досега се дължи на значителната им обезценка, икономическият растеж или на монетарната политика по целия свят. Показател като цена/печалба (P/E) има висока стойност в момента, но не колкото по време на интернет балона. Перспективите за подобряване на икономическата среда през 2010 г. правят пазара не толкова надценен, колкото изглежда през призмата на резултатите от изминалите 12 месеца. Но рисковете са значителни, защото евентуална корекция ще бъде доста по-силна и продължителна спрямо предишните двуседмични спадове. Фондовите пазари се възползват в пълна сила от евтиния доларов ресурс и цените на активите ще продължат да получават подкрепа, докато Федералният резерв не промени политиката си. Очакванията на анализаторите са, че това ще стане към средата на 2010 г. Най-вероятно централните банкери ще започнат да говорят за политиката на изход още през пролетта. Дотогава борсовите движения надолу ще са сравнително ограничени по подобие на юни и юли.

Разминаването на българския пазар с възхода, който се наблюдава почти навсякъде по света през последния месец, е повече от очевидно. Корелацията с германския пазар започна да намалява. Това, че БФБ е по-малко зависима от развитите пазари, не означава, че сме изключение. SOFIX поддържа добра корелация с някои от регионалните пазари. Тази връзка може да даде отговор дали и кога БФБ ще се покачи, следвайки глобалната тенденция. Покачване на по-ликвидните пазари, като Чехия и Полша, би означавало навлизане на чуждестранни капитали към тези борси. В момента появата на търсене на пакети от ликвидните български акции ще има позитивен ефект върху цените им.

Следващата графика показва кои от регионалните пазари изостават спрямо върховете си през септември.

Източник: Bloomberg

Българският е има едно от най-слабите представяния като разликата със САЩ и Германия е близо 10%. Тази стойност не е толкова голяма предвид слабата ликвидност у нас и способността на българския пазар да компенсира бързо изоставянето си.

Спрямо началото на годината се вижда, че SOFIX е близо до средното представяне на регионалните пазари.

Източник: Bloomberg

Предвид значителните загуби през 2008 г. също може да се твърди, че българският пазар изостава от регионалните борси. Както и че е бил изключително надценен на върха от 2007 г. По-важен извод е, че регионът се движи компактно само на пръв поглед. Връзката е това, което обединява всички пазари по света – дъното и върха на цикъла, но не и изоставането или избързването на конкретен пазар спрямо останалите.

Източник: Bloomberg

През последните три месеца корелацията на БФБ с Чехия, Унгария и Литва е най-висока. За още по кратък период от 1 месец най-силна е връзката с Естония, Латвия и Литва, но корелацията с Чехия и Унгария се запазва сравнително висока. По този начин може да отличим няколко пазара, с които SOFIX има значителна корелация – Чехия, Естония и Унгария. Ето как изглежда и съпоставянето на основните индекси на Чехия и Естония със SOFIX.

Източник: Bloomberg

Източник: Bloomberg

Покачването в Чехия започва по-рано от ръста на БФБ през август, като приключва преди SOFIX да започне ръста от септември. От тогава акциите в Чехия се търгуват в тесни граници. Борсата в Талин изостава с няколко дни от рязкото покачване у нас, но с бързи темпове възстановява разликата и също отстъпва няколко процента спрямо върха от септември.

Добрата корелация с няколко регионални пазара показва, че си струва те да бъдат наблюдавани за сигнали за ръст или спад на българската борса. В момента само Прибалтийските републики отчитат по-силен спад от върховете си, а възходящият тренд се поддържа в Унгария и Русия. Румъния и Полша са близо до пробив нагоре и при поддържане на ръста на Уолстрийт те също ще се присъединят към пазарите с нови върхове за годината. Останалите пазари продължават консолидацията си.

Българската борса ще се присъедини към нарастващия брой на покачващи се фондови индекси в Източна Европа. Това, което си струва да се наблюдава, е с каква сила в Румъния и Полша ще стартира ръст и кога Чехия и Прибалтика ще се включат към възхода на пазарите. Времевият прозорец, в който БФБ ще прекрати тази консолидация, е ограничен – следващите две седмици ще бъдат публикувани отчетите у нас, а в същото време ще приключи и оповестяването на резултатите от щатските и европейските компании. Движението не означава само възходяща посока. Често след втората или третата седмица на публикуването на отчетите започва корекция на щатския пазар. Но и в двата случая има основания да се счита, че ниско-ликвидната търговия на БФБ скоро ще приключи и индексите ще отчетат по-силни ежедневни движения.

Американският пазар върна своите загуби и засега повтаря предишните краткосрочни периоди на борсов спад. Индексът S&P 500 се възползва от намаляващата ликвидност в края на миналата седмица преди празника на Колумб, когато обаче работят пазарите на акции и суровини в САЩ. Оборотите в четвъртък и петък бяха толкова ниски, че това повдига под въпрос дали ръстът и седмичното затваряне на върха от началото на годината имат някакво значение. Очевидно е, че пазарът гледа нагоре, а основните причини за покачването са очакванията за отчетите за третото тримесечие и спадът на американския долар.

Индекс Standard&Poor’s 500

Графиката показва значителното поскъпване на американския пазар от март досега. Индексът се покачи с 25% от началото на предишния период за публикуване на отчети. Очакванията за икономическия растеж са също много по-добри за третото тримесечие, отколкото бяха реалните резултати за второто. Това ще се отрази на печалбите, заедно с направените значителни съкращения от компаниите, което обещава добри отчети.

Поглед в дълбочина показва и някои притеснителни фактори. Следващата таблица подрежда основните индекси на американския фондов пазар според затварянето им в понеделник спрямо предишния им връх през септември.

Dow Jones Industrial Average и S&P 500 затвориха на най-високи нива за годината. Близо до върховете са и останалите, но индексът на компаниите с малка пазарна капитализация S&P 600 Smallcap все още не е на нов връх. Той е индикатор за апетита към риск на пазара, защото по-малките компании привличат и по-рисковите капитали. Това не е толкова голямо разминаване, колкото например е с транспортния индекс, който е цели 2.7% под върха си. Теорията на Дау посочва, че нови върхове (или дъна) следват едва когато индексите направят едновременно нови върхове (или дъна). Това все още не е факт, въпреки че разминаването не е съществено. Поскъпването на петрола едва ли е съществен фактор в този случай, защото цената му е около 70 вече няколко месеца. По-вероятно е транспортните компании все още да се сблъскват с кризата в реалната икономика.

Следва и таблицата с борсово-търгуваните фондове на основните сектори:

Акциите на компаниите от потребителските сектори и търговията са на нови върхове. Финансовият сектор и технологиите също, но все още много близо до предишните. Изоставането е много по-голямо в индустрията, недвижимите имоти, добива и телекомуникациите. И това става факт, въпреки че безработицата се покачва, доходите падат и спестяванията растат.

Още един показателен момент за разминаването е броят на компаниите, които отчитат върхове. В Dow 30 това са 6 компании или една пета от общия брой. Други три се връщат от достигнатите през миналата седмица върхове. Тоест, рекордите се дължат на малцинството компании и сектори в пазарната капитализация на индексите. Това не е сигурен знак за обръщане на пазара, но е един от признаците, че трендът навлиза във финалната си фаза.

Първата голяма компания, която публикува отчета си, е алуминиевият гигант Alcoa. Отчетът беше повече от приятна изненада, но не и поведението на акциите.

Alcoa

Негативна пазарна реакция на добрите новини е много по-сигурен знак, че пазарът е прекупен. Alcoa не е и няма да бъде представителната извадка за индексите, но е само пример какво трябва да се наблюдава в близките три седмици – не отчетите, а реакцията на инвеститорите към всеки от тях дори и пазарът да регистрира слаби движения на дневна база.

Не на последно място и без да изчерпва списъка с позитивните или негативни фактори за американския пазар, са макро новините. Към тях също има завишаване на очакванията и растеж на разочарованията. Следващата графика показва индексът на изненадата в данните за САЩ. Този индекс на Citigroup не отчита дали данните са по-добри от предходните, а дали са по-добри от очакванията на анализаторите.

Положителните изненади намаляха и индексът слезе на нивата от средата на юли. Тогава S&P 500 беше на 880 пункта, но по-важно е, че спадът му съвпадна с 9% намаление на индекса. Този път реакцията на пазара беше много по-слаба и по-краткотрайна, като оставя все по-голямо пространство за негативни изненади. Най-притеснителен факт е това, че лошите изненади са свързани пазара на труда и потреблението, а това са икономическите сектори, които движат индексите най-силно нагоре. Исторически погледнато индексът е на високи нива, но при него от значение е степента и скоростта на изменението му. Докато е на текущите нива не може да се очаква дълбока корекция.