Инвеститорите бягат панически от рискови активи, а поредицата негативни новини от цял свят само направиха ситуацията още по-черна и дори „депресивна”. Да, отново се говори за депресия и големият спор сред икономистите е дали държавните разходи трябва да се ограничават. Техническата картина също чертае негативна посока на развитие, като прогнозите за свободно падане пак изплуваха в новините. Графиките обаче няма да са основа за този коментар, особено след двата „капана за бикове” – пробивът на 200-дневната средна при S&P 500 е единият, а другият е при златото и засега бавно се затваря.

Така че в средата на годината си струва да се подредят всички факти „за” и „против” двойната рецесия.

Фактори в подкрепа на очакванията за рецесия:

• Оттегляне на държавните стимули – в действителност, програмите за стимулиране на потреблението, заетостта, компаниите или за намаление на данъците изтичат, а не се прекратяват, тъй като много от тях бяха въведени преди близо 2 години. По-високите данъци в САЩ се оценяват като фактор, който ще намали растежа с 1.5 процентни пункта. Строителството вече отбеляза значително свиване, което ще се пренесе в индустрията и в сектора на услугите в известна степен. В Германия през есента приключва субсидирането на запазените работни места, като са възможни съкращения.
• Г-20 съкращава бюджетните дефицити – проблемите на Гърция доведоха до реакция от страна на правителствата в посока ограничаване на държавните разходи. Това автоматично означава по-нисък растеж или рецесия, когато икономиката е в отрицателната част на скалата. Трябва да се отбележи още, че пазарите повярваха на политиците за съкращенията на бюджетните разходи, но практиката не показва съществено затягане на коланите по време на криза. Великобритания, например, ще направи съкращения на бюджетните разходи на стойност 8% от БВП през следващите 5 години. И най-вероятно повечето от тези съкращения ще са във време на икономически растеж и по-високи данъчни приходи.
• Изпреварващите икономиката индикатори – седмичният индикатор за САЩ, който се изчислява от ECRI, изведнъж влезе в новините, поради силен спад до отрицателни стойности. Това се изтълкува като доказателство за навлизане в рецесия, макар че самите икономисти от института посочват именно обратното – забавяне на икономиката, а не рецесия. Месечният индекс на изпреварващите индикатори не показва забавяне, а дори напротив. Пазарите обаче търсят доказателство за тезата си и успяват да го намерят във всеки индикатор, който показва спад.
• Потребителското доверие – силният спад на индикатора за потребителското доверие в САЩ се дължи в голяма степен на поевтиняването на акциите. От значение е това, че спестяванията отново започват да растат. Тоест, първоначалният период на ръст на потреблението след кризата е приключил. И домакинствата ще ограничават разходите си, докато няма забележимо подобрение в безработицата.
• Бизнес климатът се влоши – най-забележимо това е в Европа, където проблемите на Гърция се отразяват негативно на очакванията на бизнеса. Индикаторите не показват криза, но посоката им е надолу.
• Разливът на петрол в Мексиканския залив – освен екологичен проблем е и икономически, тъй като беше наложена забрана за нови сондажи. Най-вероятно ще има и допълнителни рестрикции и контрол върху сондирането, което ще оскъпи добива. Отражението върху икономическия растеж в САЩ също е голямо – цели сектори са засегнати, което доведе до загуби. Предварителните оценки варират значително, като загубите в БВП може да достигнат 0.5%.
• Baltic Dry Index – това е индикаторът за разходите за корабен транспорт и той слезе с 44% за 2 месеца. Намалението на транспортните разходи е следствие на по-ниските обеми в международната търговия. Това, което непременно трябва да се отчете, е, че индикаторът намалява по подобен начин за трети път през последната една година.

Част от тези индикатори може да се тълкуват като доказателство, че няма рецесия. Най-типичен пример е ISM индексът за индустрията в САЩ, който намаля от 59 на 56 пункта, но всъщност показва икономически растеж в рамките на 4%.

Ето и някои от основните причини да се очаква растеж в САЩ, което показва, че няма да има втора рецесия:

• Нулеви лихви – евтиното кредитиране остава на дневен ред. Въпреки че новите кредити не растат, обслужването на съществуващите дългове няма да се оскъпява. Това не обещава рязко увеличаване на потреблението, както при предишно възстановяване, но поне няма да има повече големи загуби и фалити.
• Рейтингите на емитентите на дълг се подобряват – S&P и Moody’s са повишили рейтингите на повече компании, отколкото е броят на емитентите, на които са били понижени. Това е за първи път от второто тримесечие на 2007 г. А по-добри кредитополучатели означава повече капитали към реалния бизнес, а не към финансиране на огромни бюджетни дефицити, които се харчат неефективно.
• Банковата система се стабилизира – дори американското правителство излиза на печалба от „инвестициите” си в Citigroup, след като лошите кредити не растат. Регулациите във финансовата система не притесняват банкерите, като не се отразяват сериозно и върху банковите акции.
• Корпоративните печалби растат значително – големите международни корпорации имат ниски задължения, силен ръст на продажбите и рекордна норма на печалба. Не е учудващо, че и печалбите през тази година се очакват да растат с 20-25%.
• Частният сектор открива работни места от началото на годината – понижаването на безработицата е индикатор, който се забавя значително спрямо икономиката. Когато фирмите започнат да наемат нови служители, това е доказателство за излизане от кризата и една от основните причини за стабилен растеж през следващите години. Предстои да видим дали ще има нови работни места и през летните месеци, но нови големи съкращения са много малко вероятни. Последните данни за съкращенията в САЩ сочат дори най-ниско ниво за последното десетилетие.
• Глобалната икономика ще отчете растеж – прогнозите на МВФ са за 4.6% през 2010 г., което в голяма степен се дължи на възникващите пазари. Не е учудващо тогава, че експортните сектори в САЩ се представят добре, а германската икономика бута половин Европа. Забавянето на китайската икономика е далеч от създаване на проблеми в Азия, които да доведат до силен стрес на финансовите пазари.

Изброяването до тук не включва субективната преценка за важността и ефекта от всеки един индикатор или новина за пазарите.

Очевидно е, че инвеститорите са притеснени и предпочитат да търгуват дори преди новините. Навлизане във втора рецесия към този момент обаче е малко вероятно. Щатската икономика ще забави растежа си през втората половина на годината, като данните не подсказват, че ще успее да доближи до 0%. Освен това суровините спряха да поскъпват, а доларът обърна посоката си поне временно, което ще подкрепи в малка степен потреблението и износа.

Последният пример в подкрепа на тезата, че не предстои втора рецесия е сравнението на настоящата ситуация с предишния такъв случай – 1980 и 1982 г. Това е единственият пример за повторно свиване на БВП, който е значим, тъй като рецесията от 1938 г. идва над четири години след спада по време на Голямата депресия. Разликата с 1982 г. е една и то много съществена – инфлацията. Федералният резерв започва борба с голямата инфлация като повишава лихвите до рекордни стойности и е съвсем естествено това да бъде последвано от криза. Сега въобще не може да се говори за политика на повишаване на лихвите, а ограничаването на бюджетните разходи най-вероятно ще бъде направено по възможно най-приемлив начин без да има негативна реакция в гласоподавателите в САЩ или в Европа. Не очаквам втора рецесия, но само едно нещо е сигурно – ситуацията може да се промени бързо и е задължително да се следи внимателно и без предубеждения.

През последните няколко седмици вниманието е насочено към възможността за формиране на дъно на фондовите пазари. Това е съвсем естествено, предвид 15% спад на индексите през май. В никакъв случай не бива да се пропуска и възможността за нов спад на фондовите индекси по света, което е и темата на този блог-пост.

Разпродажбите на акции през последните седмици са свързани с поскъпване на други активи – японската йена, златото и правителствените облигации. Силата на долара спрямо еврото също е обвързана с бягството от рискови инвестиции, но при тази валутна двойка има голямо изкривяване от новините за Гърция и платежоспособността на останалите държави в Европа.

Графиката на USD/JPY показва постепенното намаление на волатилността от началото на май досега. Симетричният триъгълник беше пробит в низходяща посока в четвъртък, което доведе и до продължаване на спада на долара спрямо йената. Това е единственият инструмент от разглежданите, при които има пробив и който подсказва поевтиняване на акциите.

Поскъпването на еврото през последните две седмици вдъхна нова сила на златото, въпреки че през това време фондовите пазари се покачваха. Все още няма сигнал, че е приключило формирането на възходящия триъгълник, но затваряне над линията на съпротива ще означава ново търсене на сигурност и нови печалби за златото. Ситуацията е доста по-различна по отношение на цената на златото в евро, където рязката обезценка на единната валута създаде предпоставки да се говори за балон. Но ако това е причина за скептицизъм в по-дългосрочен период, всеки пробив и затваряне над 1250 долара за тройунция ще е позитивен сигнал за златото.

Фючърс на 10-годишни американски облигации (код в ELANA Global Trader: ZNU0)

Графиката на фючърса също формира симетричен триъгълник, при който има постепенно намаление на волатилността на търговията. Линията на съпротива в момента е под натиск, така че при първи спад на фондовите индекси, може да има пробив във възходяща посока и при облигациите.

Тези три пазара не подсказват непременно силни разпродажби на акции по света в краткосрочен или дългосрочен период. Но те са сигналните лампи за крехката основа, върху която в момента се крепи ръста на фондовите индекси. Настроенията на инвеститорите все още са много предпазливи. Това има и позитивната си страна – все още има значителни капитали, които могат да се насочат към акции.

Американският фондов пазар най-накрая се пребори с изключително трудната зона на съпротива, която за индекса S&P 500 стоеше между 1100 и 1110 пункта. Това е разделителната зона между оптимизма за глобалната икономика и песимизма от дълговите проблеми в Европа. Ще разгледаме два основни индикатора, които подсказват значимостта на пробива във вторник за формиране на дъно на индекса S&P 500.

S&P 500

Първият е пресичането на сигнала от MACD във възходяща посока преди една седмица, който показва, че започва свиване на разликата между 26- и 12-дневните средни. Това не е 100% сигнал за обръщане на пазара, но от началото на борсовия ръст през март 2009 той показа много добро представяне при всяко краткосрочно дъно.

Вторият знак за значимостта на формираното дъно е на базата на Bollinger Bands. W-образното дъно през последния месец изпълнява изискването да не достигне долната линия на канала при втория спад. Има и затваряне на търговията над предишния връх, който беше ограничен от 20-дневната средна на Bollinger Bands.

Но преди да се говори със сигурност, че предстои неминуем ръст на пазарите по света след едно затваряне над съпротивата, е необходимо да се разгледа и представянето на отделните сектори. За целта може да се използват нивата на секторните борсово-търгувани фондове (ETF). Таблицата показва кои от тях са под и над 200-дневните им средни и предходните върхове от края на май и началото на юни.

Най-изоставащите сектори са финансите и добивът, които единствени са едновременно под предходните си върхове и под 200-дневните средни. В същото време покачването на петрола и постепенното ограничаване на разлива в Мексиканския залив подобряват представянето на петролните акции, които имат голяма тежест на пазара. Интересното е, че потребителските сектори се представят добре, въпреки притесненията за продажбите на дребно и безработицата.

Повечето водещи сектори подкрепят тезата за приключване на корекцията на щатския пазар. Търговията в сряда ще покаже дали печалбите ще бъдат задържани или дали това не е поредния капан за „бикове”, ако има връщане на индекса под 1100 пункта.

Първата корекция на пазарите по света накара доста инвеститори и анализатори да променят вижданията си за посоката на индексите. Един от мотивите за това е спада под 200-дневната средна. Тя се счита за разделителната линия между възходящ и низходящ пазар. Както говори името й, тя се изчислява като средна стойност от нивата на затваряне за последните 200 сесии. Когато пазарът слезе под средната си стойност за изминалата почти една година, е много вероятно да е сменил посоката на тренда си.

Индекс S&P 500

Индексът се търгува под средната и веднъж вече не успя да я преодолее. Но с основание ли са притеснени инвеститорите, когато индексът слезе под средната си стойност за последната година? Последният път това се случи точно преди рязкото падане на американския пазар през 2008 г. и споменът е достатъчно свеж.

Ситуацията е коренно различна по време на възходящ пазар. Следващата графика показва движението на средната през периода 2004-2006 г. Индексът S&P 500 минава няколко пъти под нея, като това въобще не променя възходящата му тенденция. Дори на върха си през 2007 г., индексът преминава няколко пъти през нея преди да ускори падането си.

Изводът е, че средната е добър индикатор за смяна на посоката на пазара, но само веднага след формирания връх или дъно на индекса. По време на възходящ пазар, тя дава много фалшиви сигнали. Инвеститор, който купува и продава на нивата на пресичане на средната, има реални възможности да спечели, но няма да се представя по-добре от стратегията за задържане на акциите, докато не настъпи следващия силен борсов срив. А за него трябва да се изчака да съзрее поредния финансов балон.

Напоследък, стана много актуална темата за продажба на държавни дялове на енергийните дружества през Българска фондова борса. Това е една от антикризисните мерки на правителството, от която се очаква да постъпят значителни средства в бюджета. Също така в петък Министерството на икономиката, енергетиката и туризма регистрира държавна консолидационна компания, в която да се включат всички миноритарни дялове на държавата в търговски дружества с цел продажба през БФБ с очакван приход от 150 млн. лв. Все още няма официално решение по въпроса кои точно дружества да бъдат предложени, като най-вероятно плащането ще е с парични средства, а не с компенсаторни инструменти. Ако държавата реализира намеренията си, това ще е и една от най-силните й мерки за подкрепа не само на бюджета, но и на фондовата борса. Ето и примерите в Източна Европа.

В Румъния публичното предлагане на 10% дял от най-голямото разпределително дружество на електрическа енергия в страната – Транселектрика (TEL) през юни 2006 г., предизвика сериозен интерес от страна на инвеститорите. Предлагането беше презаписано седем пъти, а набраните средства бяха на стойност 222 млн. евро.

79.5% от капитала на Транселектрика остава държавна собственост, какъвто е и замисълът у нас. Съотношението цена към печалба е 30, а пазарната капитализация – 372 млн. евро. Тежестта на компанията в индекса е 10%. Средно-месечният брой акции, търгувани по позицията за последните 12 месеца, е 393 962, което представлява 5.4% от фрий-флоута. Само за март през пазара са преминали 664 070 акции в диапазона 4.13 – 5.16 евро за акция, което при средна цена от 4.65 евро прави 3 млн. евро за месеца.

В Чехия, миноритарен дял от ЧЕЗ е бил приватизиран чрез компенсаторни инструменти още през 1994 г. През 2007 г. държавата продава допълните 7% чрез борсата. Първоначално компанията се е търгувала по време, когато пазарът не е бил достатъчно развит и интересът към нея нараства постепенно. Към момента 69.4% от капитала е собственост на държавата. Компанията започва възходящото си движение заедно с целия пазар - през 2002 г. Оборотите нарастват чувствително, а за последната една година средно-месечният брой акции, който се търгува, е 17 203 851, представляващо 10% от фрий-флоута. Пазарната капитализация на компанията е 19.5 млрд. евро.

В таблицата е изведено съотношението средно-месечен брой акции към фрий-флоут за едни от най-ликвидните български публични дружества за последната една година:

Сравнението показва, че ежемесечно се прехвърлят през борсата не повече от 4-5% от фрий-флоута на най-търгуваните акции на БФБ. Това е по-малко от показателите на ЧЕЗ и Транселектрика. Търговията с акции на енергийна компания в България едва ли ще е при по-висок коефициент от средното за ликвидните дружества сега. Например, ако БЕХ бъде приватизирана частично и пазарната капитализация на холдинга е 5 млрд. лв., при 20% фрий-флоут, средно-месечният оборот ще бъде 40 млн. лв. при коефициент от 4%.

Което и от енергийните дружества да бъде предложено на инвеститорите, ще предизвика голям интерес и ще съживи БФБ, както направи Българска телекомуникационна компания (5ВТ) през 2005 г. Тогава, 35% от акциите на телекома бяха листнати на борсата, което увеличи капитализацията й с 2.7 млрд. лв. Компанията предизвика интереса и на чуждестранните инвеститори, като само за първия ден са записани 99.5% от предложените книжа. По-късно държавата продаде и дялове в ДЗИ и Булгартабак Холдинг.

Настоящата ситуация на БФБ е такава, че активността е близо до нулата. Чуждестранните инвеститори са встрани от пазара в очакване на по-добра ликвидност, а в България дори спекулативният интерес вече липсва. Енергийните дружества биха били силен катализатор и ще върнат интереса на чуждите капитали. 

Дълговата криза в Гърция се отрази много негативно на фондовия пазар в южната ни съседка. Основният индекс е дори надолу за последната една година, в сравнение със силното представяне на останалите в Европа. Интересен факт е, че и останалите „проблемни” страни се представят слабо от началото на годината. Останалите държави от популярното вече название PIGS – Португалия, Италия и Испания, изостават и при сравнение с една година назад.

Инвеститорите оценяват в голяма степен проблемите с дълговете на тези държави, като очевидно Гърция е най-големия проблем в Европа засега. Испания представлява много по-голяма опасност за стабилността в Европа, тъй като дълговете й са в пъти повече от Гърция, а икономиката на страната беше е засегната от стагнацията в строителството и от глобалната криза. Няма да е учудващо, ако Испанският пазар продължи да се представя по-зле от по-големите страни като Германия. Не е за пренебрегване дори опасността да се наблюдава рязък спад, който да приближи испанския фондов пазар към постигнатото от Гърция.

Инвеститорите с по-висок апетит към риск може да използват стратегия, която да съпостави представянето на отделните пазари в по-дългосрочен план. Тоест, да продадат CFD върху индекса на испанския пазар и да купят CFD върху германския индекс DAX. По този начин ще спечелят не от посоката на пазарите, а от факта, че Германия ще расте по-бързо от Испания или че немските акции ще падат по-слабо, отколкото испанските.

Графиката показва изменението на съотношението между гръцкия и германския индекс. От октомври досега се наблюдава постоянен тренд на влошаване на съотношението, което се изменя с 43%, тъй като ръстът на индекса DAX за този период съвпада с поевтиняване на гръцкия пазар с близо една трета. В този случай има перфектна възможност за печалба от продажбата на гръцкия индекс и от покупката на германския.

Много близка е ситуацията на испанския пазар, който също се представя по-слабо от германския индекс DAX. Темповете на спад обаче са доста по-ниски, тъй като Испания изостава само от началото на годината и все още пазарите не оценяват пълната опасност от дълговите проблеми на страната. Испания не притеснява инвеститорите с обслужването на дълга си. Ако това се промени, предстои един сравнително дълъг период на по-слабо представяне на пазара й.

Първото тримесечие приключва с повишение на борсите по света. В Европа изключенията са малко и са обвързани с притесненията за държавните дългове на страните от групата PIGS (Португалия, Италия, Гърция и Испания). Ирландският пазар в това отношение е изключение, но икономическите и бюджетни проблеми там не са приключили. Засега само Гърция срещна известни трудности с покриването на държавните си дългове. Успешното пласиране на облигации закърпи положението временно, като доходността при тях е повече от два пъти над дохода на германските книжа. Проблемът е, че през пролетта и лятото ще има много по-големи дългове, които падежират в Испания, Италия и Португалия. Затова очакваме да се запази негативното отношение на инвеститорите към Еврозоната и особено към еврото в близките две тримесечия.

EUR/USD

 

Графиката показва почти идентичните два етапа на спад на еврото от върха в края на миналата година. Във времеви хоризонт също има голяма прилика. Ако ситуацията се повтори още веднъж, може да очакваме еврото да падне до нива между 1.28-30 спрямо долара до средата на април. Толкова очевидно движение обаче най-често се разминава с действителността. За начало на корекция ще се говори едва, когато еврото се качи над 1.36 EUR/USD, като по-сигурен знак би бил ръст над предишния връх от 1.38.

Как изглежда фундаменталната подкрепа зад покачване на еврото? На първо място е вече споменатото „отлагане” на проблемите с бюджета на Гърция. Пазарите реагираха доста силно и това допринесе в голяма степен за слабото представяне на еврото. Апетитът към риск е вторият фактор, който може да допринесе за поскъпване на европейската валута. Суровините са на върхове за последната една година и дори за още по-дълъг период. Това се дължи на очакванията за икономически растеж и на ниските лихви, като най-вероятно ще бъдат водещ мотив на пазарите и през следващите месеци. Еврото може да компенсира част от това изоставане, но само временно. Затова очакваме в рамките на второто тримесечие да бъдат формирани върхове при еврото, както и при суровини като петрола и медта.

Фючърс на петрол

Графиката на петрола показва бързото възстановяване на цената на суровината след дъното в началото на февруари. То съвпадна с ръста на акциите през този период. С известно закъснение, петролът отчита нов връх – нещо, което акциите направиха още в средата на март. Фундаменталната подкрепа за ръста на суровината също изглежда съмнителна. Добивът е предостатъчно, въпреки ревизиите нагоре на търсенето, а второто тримесечие е период на излишък и натрупване на запасите. Прегряващата икономика на Китай се сочи за основна причина за поскъпването на суровините. Китайските власти вече предприеха мерки за охлаждане на кредитната експанзия, но все още политиката е експанзионистична. Не очакваме значителни промени в близките седмици, които да доведат до смяна на пазарните нагласи към Китай. Но растящата инфлация и балонът на недвижимите имоти ще доведат до повишение на лихвите в страната. И до преосмисляне на инвестициите в суровини. Затова считаме, че петролът ще поевтинее към нивото от 70 долара през следващите месеци.

Преди да бъде разгледан другият предпочитан от спекулантите актив – златото, трябва да се обърне внимание на лихвите и в развитите страни. Основно препятствие пред благородния метал е повишаването им, заедно с ръста на дохода на облигациите. Тези фактори ще направят инвестициите в суровини по-малко атрактивни, защото те не носят регулярен паричен поток. Инвеститорите печелят от тях само от повишаването на цените им.

Пролетта се характеризира със силна сезонна зависимост от поевтиняване на правителствени облигации. Няма да е учудващо и ако този фактор бъде подкрепен от икономически данни и от очаквания за повишаване на лихвите през третото тримесечие в САЩ.

Доходност на 10-годишните американски облигации

Пробивът на симетричния триъгълник подсказва достигане на доход от 4.20% в рамките на следващото тримесечие. Не очакваме съществено покачване над това ниво, тъй като щатската икономика е все още зависима от стимулите и постепенно растежът ще намали темповете си до края на годината. Безработицата е все още висока и подобрението ще бъде сравнително бавно и слабо. По-вероятен сценарий е лихвите в САЩ да останат без промяна до края на годината.

Повишаването на доходността няма да е значително, за да доведе до промяна на инвестиционните нагласи в САЩ. Населението предпочита ниско-рисковите инвестиции, като тази тенденция ще е преобладаваща през цялата 2010 г. Атрактивни нива на дохода от 4.20-4.40% може да привлекат спекулативни капитали от по-рисковите инвестиции в суровини при първите сигнали за по-слабо търсене на петрол или злато.

Спот злато

Златото изостава спрямо акциите и петрола, тъй като доларът поскъпна значително. Графиката представя цената му в долари, но в евро тя е много близо до историческите си върхове. Пробив над 1120 долара в краткосрочен план ще създаде предпоставки за тестване на нивата около 1150 долара за тройунция. Ако еврото също успее да пробие доста стръмният низходящ канал на движение, ще даде така необходимата подкрепа за златото, за да се формира нов краткосрочен връх. Но в момента не виждаме основания за по-сериозен ръст и за покачване над 1200 долара.

Щатските акции водят по отношение на пазарния оптимизъм. Финансовият сектор най-сетне се представя много добре, като водеше пазара нагоре. Но една от причините е много по-силния спад по време на корекцията през февруари.

Индекс S&P 500

Мащабите на спад през януари и февруари са много близки до отчетеното намаление през юни и юли миналата година. И двете понижения обаче не влизат в определението за корекция, защото не надвишават 10%. Това дава увереност на инвеститорите в силата на възходящия тренд. Индексът S&P 500 е много близо до равнището от 1200 пункта, но не се забелязва ускоряване на темповете на покачване, с които се характеризира балонизирането на финансови активи и формирането на върхове. Въпреки това индексът се доближава до очакваната от нас горна граница на движение през 2010 г. от 1250 пункта. Няма да е учудващо, ако тя бъде достигната в близките месеци преди пазарът да започне да преоценява постепенното оттегляне на правителствените стимули и забавянето на растежа на щатската икономика през второто полугодие. Това ниво може да стане средносрочен връх за 2010 г.

Изоставането на БФБ от пазарите в Източна Европа става все по-очевидно. Причините за по-слабото представяне на българските акции ще продължат да влияят на пазара още известно време. Затова не е учудващо, че вниманието на дългосрочните инвеститори у нас се насочва към „горещите” пазари в региона. Най-лесният начин да се инвестират средства на пазарите в Източна Европа е специализираният ETF SPDR S&P Emerging Europe, който е достъпен в платформата ELANA Global Trader (код GUR:arcx). Оказа се, че това е и изключително доходоносна инвестиция за миналата година – покачването на цената на фонда е в размер на 147% от дъното му през февруари или 135% за дванадесет месеца. Или значително повече от диверсифицираните инвестиционни продукти, с които може да се сравнява. Близки ръстове имат фондовете, които инвестират в отделни пазари като Бразилия, Индия и Русия.

Графиката представя само периода на възстановяване от началото на миналата година. Не бива да се забравя, че Източна Европа беше сериозно засегната от борсовата криза, като SPDR S&P Emerging Europe отбеляза 75% спад спрямо върховете си от 2007 г.

Доброто представяне на фонда се дължи на значителните му инвестиции в руски енергийни компании. Петролът на практика поскъпна двойно през миналата година.

Портфейлът на фонда включва над 70 компании, което представлява добра диверсификация и защита на инвеститора от корпоративен риск. Ето и списък на 10-те най-значими позиции в портфейла:

Една част от тях, най-вече големите руски компании, са придобити под формата на глобални депозитарни разписки, като те се търгуват в Лондон или Ню Йорк. Всеки инвеститор може да подбере тези акции и да изгради подобен портфейл, но за разлика от покупката на ETF ще има много по-високи разходи за придобиване и управление. Годишната такса за разходите на SPDR S&P Emerging Europe е 0.59%, което също представлява доста конкурентен процент на плащане за инвеститорите.

Несъмнено преимущество на ETF е неговата ликвидност. Средно-дневният оборот на SPDR S&P Emerging Europe варира между 3 и 5 милиона долара от началото на годината. Това е доста по-малко от нормалното за ликвидна щатска компания, но голямата част от инвеститорите във фонда са пасивни и имат дългосрочен хоризонт. Той се търгува в долари, като перспективите са за по-добро представяне на щатската валута през тази година. Движенията на цената му са изключително големи. Това има своите плюсове за инвеститори, които управляват динамично капиталите си.

Не на последно място е наложително да се обърне внимание на риска при тази инвестиция. Това много често се пропуска с цитат за големите печалби на фонда и намерения да се привличат инвеститори. Рискът при ценна книга, която пада със 70% за една година и в последствие се покачва със 140%, определено е много висок. Представянето му в голяма степен е обвързано с друг предпочитан от спекулантите актив – петрола.

Инструментът се търгува в момента на изключително интересно равнище – 50% корекция на спада, който се наблюдаваше през 2008 г. Така в известна степен може да се обяснят трудностите в преодоляването на зоната между 45 и 47 долара от октомври досега. Средните коефициенти за оценка на активите на портфейла на фонда също не са на ниски нива. Р/Е е 16.5, а съотношението цена/собствен капитал е 1.7. Консолидацията на текущите нива позволява на фундамента да догони ръста на цената, но не е изключено инвеститорите да променят рязко отношението си към пазарите в региона при ново покачване. Краткосрочните перспективи са значително по-добри. Щатският пазар преодоля важни нива на съпротива, а индексът S&P 500 ще тества 1200 пункта. Оборотът със SPDR S&P Emerging Europe се активизира през тази година, но натискът за разпродажби се оказа в ограничени мащаби. Инвеститорите по света продължават да отдават предпочитание на пазарите в Източна Европа, но остава въпросът – дали времето за покупка на „горещите” акции е най-подходящо на върха им. За съжаление, последните години показаха, че това не е така.

През последните няколко седмици златото се покачва срещу всички основни валути. Цената му в евро дори постави абсолютен рекорд от 837 евро за тройунция във вторник, което отново раздвижи интереса към суровината. В доларово изражение все още златото е далеч от нов рекорд, но успя да затвори над нивото от 50% корекция по Фибоначи.

Движението на златото в момента има изключителна прилика с корекцията, която металът отчете през 2008 г. В началото й беше достигнат връх над равнището от 1000 долара, който беше преодолян едва след година и половина. Първоначалният спад от 18% от март до началото на май 2008 г. беше последван от възстановяване до нивото от 988 долара, което представлява 76.4% от корекцията до тогава и е последното важно равнище по Фибоначи. В последствие бяха регистрирани нови дъна.

Ако приемем, че ще има точно повторение сега на първия етап от корекцията през 2008 г., тогава може да очакваме, че до средата на март ще бъде достигнат средносрочен връх на ниво около 1180 долара за тройунция. Това би трябвало да съвпадне с временно засилване на еврото, което се отчита през последните няколко дни. Фондовите индекси и голяма част от суровините също поскъпват, което в същност е основната причина за интереса към златото в този момент, а не поевтиняването на долара.

В дългосрочен план запазваме прогнозата си за поевтиняване на златото под 1000 долара за тройунция до края на годината. Основна причина за това е засилването на долара през годината, което ще продължи под влияние на постепенното подобряване на икономиката на САЩ и предимството й по отношение на растежа в Еврозоната. Федералният резерв започва постепенно да ограничава монетарните стимули, които в известна степен подкрепиха цените на финансовите активи. Очакваме следващият период на спад на цената на златото да започне от равнищата между 1170 и 1185 долара, което да съвпадне и със слабост при другите пазари – на акции и на суровини.

Инвестициите на чуждестранните пазари най-често се асоциират с дългосрочен хоризонт. Електронните платформи за търговия, като ELANA Global Trader, предоставят огромни възможности за структуриране на портфейли. Само борсово търгуваните фондове, или така популярните с английското си съкращение ETF, са над 800 броя и обхващат всички пазари, сектори и суровини. Те позволяват сравнително евтина диверсификация от гледна точка на комисионите за сделки, като освен това спестяват време от подбора и проучването на акциите и не изискват задълбочени познания по корпоративни финанси. Част от ETF-ите се предлагат в платформата и като договори за разлика (CFD), при които има възможност да се търгува на маржин.

Структурирането на дългосрочен портфейл изисква още качества, включително правилна стратегия и дисциплина за изпълнението й. Ако оставим настрана подбора на точното време и сектори, от което в голяма степен зависи представянето на портфейла в краткосрочен период, има и няколко важни подробности при инвестициите на международните пазари.

Първата са разходите за комисиони. При повечето инструменти има минимални разходи на сделка, което прави няколко покупки за по 200-300 долара от един актив прекалено скъпи. Същото важи и при продажбите. Всеки инвеститор трябва да изчисли до каква степен са приемливи разходите като процент от всяка позиция в портфейла му. Два пъти по два процента за покупка и продажба, например, са прекалено много за инструмент, който за половин година може да направи 10% покачване или спад. По този начин печалбата се ограничава на 6%, докато рискът е 14%.

Вторият важен елемент са маржин изискванията за всеки отделен инструмент. Дългосрочните инвеститори предпочитат да вложат само наличния си капитал. В този случай подходящи за инвестиции са акции на компании, включително и ETF. При тях обаче има една особеност – половината от средствата, с които са купени акциите, може да се използват за покриване на маржин изискванията при търговия с други финансови инструменти (валута, фючърсни контракти или CFD). Ето и един пример – покупка на 625 акции на Bank of America за 10 000 долара. Половината от тези средства, или 5 000 долара, може да се използват за инвестиции в други инструменти. Тоест, да се закупят още 3 000 договори за разлика на Bank of America. Така нетната експозиция в акции на банката ще надхвърли 3 600 или на стойност 57 600 долара.

Краткосрочните спекуланти разчитат на точно това – висок ливъридж, с който да спечелят повече при малките ежедневни движения на пазарите. Тази тема е много актуална по време на спокоен пазар, какъвто се наблюдаваше през 2005 или 2006 г. в САЩ, когато индексите се движеха в рамките на 10-15% за една година. По време на криза са обичайни дневни движения от 4% в едната или другата посока. Електронните платформи за търговия на финансовите пазари са създадени да обслужват именно този тип инвеститори, които с малки капитали имат значителни обороти. Затова и повечето инструменти имат много малки маржин изисквания.

Ето един пример:

Този ETF включва 40 от водещите акции на страните от Бразилия, Русия, Индия и Китай, като се предлага за търговия в меню акции и договор за разлика. В рамките на последните две седмици той се е покачил с над 7%. При маржин изискване от 15% това означава 50% печалба. Очевидно е, че спадът от началото на януари всъщност означава и 100% загуба от изискваните средства за маржин. Дългосрочният инвеститор, който е разполагал с 26 000 долара при покупката на този ETF, сега има по сметката си активи на стойност 23 700 долара и няма никакви притеснения, че е приключил с инвестициите. Спекулантът, който е имал доста по-малка сума, е много вероятно вече да е извън позицията с големи загуби.

Не на последно място трябва да се засегне въпроса за лихвите, които се плащат при инвестицията на маржин. При покупките на акции не се дължат лихви. Ако обаче се използва част от инвестираната сума за обезпечение при други сделки на маржин, върху нея се дължат лихви. При инвестиции само в договорите за разлика се дължат лихви, независимо дали има или няма други свободни средства по сметката. Ниските нива на лихвите в САЩ и Европа отговарят на годишни плащания от 350-400 долара на 10 000. Това в голяма степен може да се компенсира, ако останалите средства са на депозит или инвестирани в нискорисков продукт, като фонд на паричния пазар. Отново пример с акциите на Bank of America – при 10% маржин изискване за CFD може да се купят 625 акции за обща стойност от 10 000 долара, като се поддържат само налични 1 000 долара. Всеки инвеститор трябва да следи достатъчно често отворените си позиции, като при нужда да прехвърля средства, за да покрива изискванията за маржин или да сложи печалбите си в инструменти, които да му носят допълнителни доходи.