Дълбоката икономическа криза извади в употреба едно позабравено понятие – дефлация. Цял свят вижда поевтиняване на акциите в големи мащаби, а в много страни това е придружено и от спад на цените на недвижимите имоти. Суровините паднаха чувствително, включително и петролът, за който 200 долара за барел се оказа мираж от една друга финансова действителност. Постоянните намаления на разнообразни стоки за потребление, от коли до четки за зъби, са следващия етап на дефлацията, когато индустриалните стоки на склад трябва на всяка цена да бъдат продадени, а в същото време търсенето се свива чувствително. Дефлацията показа най-опасната си страна по време на Голямата депресия. И всъщност кризата от 1929 година нямаше да е Голямата, ако липсваше дефлацията. Затова и всички инвеститори се опасяват от повторение на събитията, игнорирайки разликите с началото на века.
Щатският пазар два пъти в историята си е падал повече от 50%. Ноември 2008 г. с повторение през тази седмица е втория път и както може да се досетим първият е бил именно следствие на Голямата депресия. Цени на акциите наполовина изглеждат атрактивни за мнозина инвеститори, но единственото им притеснение е, че спадът през 1929-1933 е достигнал 86%. Мащабите на кризата са наистина значителни (макар и подобни на това, което България преживя през 1996-1997 г.). Основните показатели отчитат намаление със следните проценти:
- БВП – 30%;
- Корпоративните печалби – 90%;
- Индустриалното производство - 45%;
- Строителството на жилища - 80%.
Отражението на кризата върху населението е опустошително:
- Доходът на семейство пада с 40%;
- Безработицата от 3% се покачва до 25%, като в секторите без земеделието е 37%;
- 9 милиона спестовни сметки изгарят във фалиралите банки.
Банковата система на практика се срива. 11 хиляди банки от общо 25 хиляди не оцеляват до края на кризата. Като се добавят и огромните загуби от срива на фондовата борса е очевидно да се очаква рязко свиване на крайното потребление и понижение на цените в отчаяна борба за клиенти. Дотук с депресиращата статистика, която в немалка степен намира повторение и 80 години по-късно. Разликите също не са за пренебрегване, но те са най-забележими в правителствената политика срещу кризата. Три са основните й насоки, които заслужават внимание:
1. Банковата система и паричното предлагане
По време на Голямата депресия се свива паричното предлагане, най-вече поради намаление на кредитирането. Банковите фалити карат населението да изтегля пари, за да ги предпази от колапса на системата. Свиването на паричното предлагане достига 30%, като централната банка на практика не компенсира този ефект.
До момента Федералният резерв - централната банка на САЩ, увеличи баланса си от 800 милиарда долара на над 2 трилиона. Различни програми за изкупуване на ценни книжа и за гарантиране на междубанковите депозити са фактор, който няма да позволи такова свиване на паричното предлагане. Освен това правителството вече инжектира значителни капитали в банките и ще продължи да го прави, докато има нужда. Банковото кредитиране ще започне да се възстановява по-късно през тази година, подпомогнато и от нулевата лихва.
2. Балансиран бюджет
Правителството отговаря на кризата от 30-те години с неадекватна бюджетна политика. Намалението на бюджетните приходи води до съответното намаление на разходите, за да се поддържа балансиран бюджет. Това допълнително свива търсенето в икономиката. Едва на късен етап държавата започва да подпомага икономиката, но прави повече грешки от колкото ползи.
Днес не може да се прави сравнение със ситуацията преди 80 години. Достатъчно е да се спомене планирания бюджетен дефицит от над 10% от БВП, за да се оценят огромните стимули за икономиката в различни сфери – от данъчни облекчения и субсидии за покупки на жилища до инфраструктурата.
3. Търговска война с Европа
Протекционизмът печели бързо поддръжници в САЩ преди 80 г. Ефектите от търговската война с Европа са повече от лоши, защото получават адекватен отговор. Вместо да се реализира повече продукция на щатския пазар, където търсенето се свива много, се губят и чуждите пазари. Кризата сега също е глобална, но и повечето държави отговарят с обща политика. Централните банки свалят лихвите навсякъде по света, а протекционизмът е ограничен в натиска на САЩ върху Китай за пазарно определяне на валутния курс на юана.
Тези съществени разлики ще предпазят света от повторение на дефлационната спирала от 30-те години. Това не означава, че няма да има намаление на цените поради ниското търсене. Загубите на компаниите от обезценка на запасите им вече се усещат. Потребителските стоки засега само намаляват темповете си на инфлация, а стабилизирането на цените на суровините се дължи в известна степен и на намалението на натрупаните запаси. Нулевите лихви и държавните дългове ще компенсират свиването на потреблението, но светът ще се нуждае от повече време, за да се възстанови от кризата.
Може би най-големият проблем в глобалната икономика е запазването на статуквото. САЩ лекува проблемите си със същия инструментариум, който доведе до дълбоката криза – ниски лихви и безразборно трупане на дългове. Структурните проблеми, като голямата консумация на кредит и търговския дефицит, ще се решават на много по-късен етап. Цената за това „бързо” разрешаване на кризата ще бъде инфлацията и обезценката на долара в рамките на следващите три, дори пет години. Тези дългосрочни ефекти са всъщност инвестиционни възможности, които заслужават специално внимание.
Абонирай