Инвестициите на чуждестранните пазари най-често се асоциират с дългосрочен хоризонт. Електронните платформи за търговия, като ELANA Global Trader, предоставят огромни възможности за структуриране на портфейли. Само борсово търгуваните фондове, или така популярните с английското си съкращение ETF, са над 800 броя и обхващат всички пазари, сектори и суровини. Те позволяват сравнително евтина диверсификация от гледна точка на комисионите за сделки, като освен това спестяват време от подбора и проучването на акциите и не изискват задълбочени познания по корпоративни финанси. Част от ETF-ите се предлагат в платформата и като договори за разлика (CFD), при които има възможност да се търгува на маржин.

Структурирането на дългосрочен портфейл изисква още качества, включително правилна стратегия и дисциплина за изпълнението й. Ако оставим настрана подбора на точното време и сектори, от което в голяма степен зависи представянето на портфейла в краткосрочен период, има и няколко важни подробности при инвестициите на международните пазари.

Първата са разходите за комисиони. При повечето инструменти има минимални разходи на сделка, което прави няколко покупки за по 200-300 долара от един актив прекалено скъпи. Същото важи и при продажбите. Всеки инвеститор трябва да изчисли до каква степен са приемливи разходите като процент от всяка позиция в портфейла му. Два пъти по два процента за покупка и продажба, например, са прекалено много за инструмент, който за половин година може да направи 10% покачване или спад. По този начин печалбата се ограничава на 6%, докато рискът е 14%.

Вторият важен елемент са маржин изискванията за всеки отделен инструмент. Дългосрочните инвеститори предпочитат да вложат само наличния си капитал. В този случай подходящи за инвестиции са акции на компании, включително и ETF. При тях обаче има една особеност – половината от средствата, с които са купени акциите, може да се използват за покриване на маржин изискванията при търговия с други финансови инструменти (валута, фючърсни контракти или CFD). Ето и един пример – покупка на 625 акции на Bank of America за 10 000 долара. Половината от тези средства, или 5 000 долара, може да се използват за инвестиции в други инструменти. Тоест, да се закупят още 3 000 договори за разлика на Bank of America. Така нетната експозиция в акции на банката ще надхвърли 3 600 или на стойност 57 600 долара.

Краткосрочните спекуланти разчитат на точно това – висок ливъридж, с който да спечелят повече при малките ежедневни движения на пазарите. Тази тема е много актуална по време на спокоен пазар, какъвто се наблюдаваше през 2005 или 2006 г. в САЩ, когато индексите се движеха в рамките на 10-15% за една година. По време на криза са обичайни дневни движения от 4% в едната или другата посока. Електронните платформи за търговия на финансовите пазари са създадени да обслужват именно този тип инвеститори, които с малки капитали имат значителни обороти. Затова и повечето инструменти имат много малки маржин изисквания.

Ето един пример:

Този ETF включва 40 от водещите акции на страните от Бразилия, Русия, Индия и Китай, като се предлага за търговия в меню акции и договор за разлика. В рамките на последните две седмици той се е покачил с над 7%. При маржин изискване от 15% това означава 50% печалба. Очевидно е, че спадът от началото на януари всъщност означава и 100% загуба от изискваните средства за маржин. Дългосрочният инвеститор, който е разполагал с 26 000 долара при покупката на този ETF, сега има по сметката си активи на стойност 23 700 долара и няма никакви притеснения, че е приключил с инвестициите. Спекулантът, който е имал доста по-малка сума, е много вероятно вече да е извън позицията с големи загуби.

Не на последно място трябва да се засегне въпроса за лихвите, които се плащат при инвестицията на маржин. При покупките на акции не се дължат лихви. Ако обаче се използва част от инвестираната сума за обезпечение при други сделки на маржин, върху нея се дължат лихви. При инвестиции само в договорите за разлика се дължат лихви, независимо дали има или няма други свободни средства по сметката. Ниските нива на лихвите в САЩ и Европа отговарят на годишни плащания от 350-400 долара на 10 000. Това в голяма степен може да се компенсира, ако останалите средства са на депозит или инвестирани в нискорисков продукт, като фонд на паричния пазар. Отново пример с акциите на Bank of America – при 10% маржин изискване за CFD може да се купят 625 акции за обща стойност от 10 000 долара, като се поддържат само налични 1 000 долара. Всеки инвеститор трябва да следи достатъчно често отворените си позиции, като при нужда да прехвърля средства, за да покрива изискванията за маржин или да сложи печалбите си в инструменти, които да му носят допълнителни доходи.

Седем месеца след дъното на българската борса покачването на индексите е близо 100%. Този ръст в голяма степен е следствие на силния спад, тъй като за много компании у нас кризата все още е ежедневното състояние на бизнеса. Масов ръст на акциите може да се очаква най-вече в ранната фаза на борсовия растеж. Интересът към компании с пазарна капитализация от 100 милиона или 10 милиона лева е коренно различен. В първия случай можеше да се очаква засилено присъствие на институционални инвеститори от страната и чужбина, докато фирмите с малка капитализация ще се купуват основно от индивидуални инвеститори. Това в известна степен се потвърждава и от месечното изменение през март и април при голяма част от ликвидните позиции. Най-големите 15 компании в таблицата се представят по-добре от останалите за този период.

Изключенията са две – Петрол и Корпоративна търговска банка, които не са сред най-ликвидните дружества на борсата и почти не следват посоката на целия пазар. При изключването им се оказва, че по-големите компании са се покачвали осезаемо по-силно през април и август. Дори и за целия период от началото на март до третата седмица на септември включително, има превес в ръста им спрямо компаниите с капитализация под 50 милиона лева.

През април има осезаемо по-добро представяне на големите компании, като през август и най-вече през септември това предимство намалява съществено. По-малките дружества се радват на повече интерес от инвеститорите, като това е доказателство за водещата роля на индивидуалните инвеститори в борсовия ръст в края на лятото. Тълкуването на факта може да бъде в две посоки:
• Първата, от гледна точка на борсовия оптимизъм, е основана на растящия брой индивидуални инвеститори и на капиталите, които навлизат пряко или непряко чрез взаимни фондове.
• Втората застъпва тезата, че ръстът вече се дължи предимно на малките компании и на индивидуалните инвеститори, което не подсказва устойчивост за борсата.
И двете тези обаче са пресилени. Все още не може да се говори за еуфория на борсата и за масово прехвърляне на спестявания към инвестиции. Кратката история на българския пазар ни подсказва, че борсовия оптимизъм продължава много по-дълго и с все по-големи мащаби. БФБ е все още много далеч от психологията на 2007 г. и тепърва предстои периода на много по-добро представяне на малките компании спрямо по-големите дружества. Но промяната в поведението на пазара може да създаде възможност за по-сериозен спад на цените спрямо предишните няколко месеца.

Въпросът какво да се купува на този етап става все по-важен. Ниската ликвидност обещава бързи печалби при по-висок риск при всяка краткосрочна корекция. В същото време по-добре представилите се през април компании отчетоха и по-висок ръст през август.

Графиката отразява представянето през двата месеца на ликвидните български компании. Трендовата линия показва, че най-печелившите през април са и най-силно растящите през август. Изключенията са едва няколко компании. Стратегията за подбиране на по-печелившите дружества даде добри резултати през август, но през септември има промяна - по-добро представяне имат компаниите, които са изоставали през април. Това е свързано с все по-големия интерес към малките компании.
Следващото сравнение ще бъде много по-полезно за инвеститорите при корекция на борсата в краткосрочен период. Графиката показва, че дружествата с по-големи загуби през юни, когато компаниите отчетоха спад на месечна база, са се представяли малко по-добре в последствие. Зависимостта не е толкова силно изразена, но при сравняването на компаниите и по пазарна капитализация се вижда предимството на по-големите.

Така представената информация може да се обобщи в следното:

• Борсата навлиза в етап на растеж, който е характерен за прегряването й, но все още в много ранен етап. Това не увеличава риска от спад, а само би допринесло за по-големи колебания в цените. БФБ остава зависима най-вече от международната конюнктура, която показва признаци на започване на краткосрочна корекция. Ако продължи покачването може да се очаква по-малките компании да се представят по-добре.
• При евентуална корекция може да се купят акциите на най-големите компании по капитализация, които са паднали повече. В последствие, може да се промени структурата на портфейла към по-малки дружества.