Напоследък, стана много актуална темата за продажба на държавни дялове на енергийните дружества през Българска фондова борса. Това е една от антикризисните мерки на правителството, от която се очаква да постъпят значителни средства в бюджета. Също така в петък Министерството на икономиката, енергетиката и туризма регистрира държавна консолидационна компания, в която да се включат всички миноритарни дялове на държавата в търговски дружества с цел продажба през БФБ с очакван приход от 150 млн. лв. Все още няма официално решение по въпроса кои точно дружества да бъдат предложени, като най-вероятно плащането ще е с парични средства, а не с компенсаторни инструменти. Ако държавата реализира намеренията си, това ще е и една от най-силните й мерки за подкрепа не само на бюджета, но и на фондовата борса. Ето и примерите в Източна Европа.

В Румъния публичното предлагане на 10% дял от най-голямото разпределително дружество на електрическа енергия в страната – Транселектрика (TEL) през юни 2006 г., предизвика сериозен интерес от страна на инвеститорите. Предлагането беше презаписано седем пъти, а набраните средства бяха на стойност 222 млн. евро.

79.5% от капитала на Транселектрика остава държавна собственост, какъвто е и замисълът у нас. Съотношението цена към печалба е 30, а пазарната капитализация – 372 млн. евро. Тежестта на компанията в индекса е 10%. Средно-месечният брой акции, търгувани по позицията за последните 12 месеца, е 393 962, което представлява 5.4% от фрий-флоута. Само за март през пазара са преминали 664 070 акции в диапазона 4.13 – 5.16 евро за акция, което при средна цена от 4.65 евро прави 3 млн. евро за месеца.

В Чехия, миноритарен дял от ЧЕЗ е бил приватизиран чрез компенсаторни инструменти още през 1994 г. През 2007 г. държавата продава допълните 7% чрез борсата. Първоначално компанията се е търгувала по време, когато пазарът не е бил достатъчно развит и интересът към нея нараства постепенно. Към момента 69.4% от капитала е собственост на държавата. Компанията започва възходящото си движение заедно с целия пазар - през 2002 г. Оборотите нарастват чувствително, а за последната една година средно-месечният брой акции, който се търгува, е 17 203 851, представляващо 10% от фрий-флоута. Пазарната капитализация на компанията е 19.5 млрд. евро.

В таблицата е изведено съотношението средно-месечен брой акции към фрий-флоут за едни от най-ликвидните български публични дружества за последната една година:

Сравнението показва, че ежемесечно се прехвърлят през борсата не повече от 4-5% от фрий-флоута на най-търгуваните акции на БФБ. Това е по-малко от показателите на ЧЕЗ и Транселектрика. Търговията с акции на енергийна компания в България едва ли ще е при по-висок коефициент от средното за ликвидните дружества сега. Например, ако БЕХ бъде приватизирана частично и пазарната капитализация на холдинга е 5 млрд. лв., при 20% фрий-флоут, средно-месечният оборот ще бъде 40 млн. лв. при коефициент от 4%.

Което и от енергийните дружества да бъде предложено на инвеститорите, ще предизвика голям интерес и ще съживи БФБ, както направи Българска телекомуникационна компания (5ВТ) през 2005 г. Тогава, 35% от акциите на телекома бяха листнати на борсата, което увеличи капитализацията й с 2.7 млрд. лв. Компанията предизвика интереса и на чуждестранните инвеститори, като само за първия ден са записани 99.5% от предложените книжа. По-късно държавата продаде и дялове в ДЗИ и Булгартабак Холдинг.

Настоящата ситуация на БФБ е такава, че активността е близо до нулата. Чуждестранните инвеститори са встрани от пазара в очакване на по-добра ликвидност, а в България дори спекулативният интерес вече липсва. Енергийните дружества биха били силен катализатор и ще върнат интереса на чуждите капитали. 

Изоставането на БФБ от пазарите в Източна Европа става все по-очевидно. Причините за по-слабото представяне на българските акции ще продължат да влияят на пазара още известно време. Затова не е учудващо, че вниманието на дългосрочните инвеститори у нас се насочва към „горещите” пазари в региона. Най-лесният начин да се инвестират средства на пазарите в Източна Европа е специализираният ETF SPDR S&P Emerging Europe, който е достъпен в платформата ELANA Global Trader (код GUR:arcx). Оказа се, че това е и изключително доходоносна инвестиция за миналата година – покачването на цената на фонда е в размер на 147% от дъното му през февруари или 135% за дванадесет месеца. Или значително повече от диверсифицираните инвестиционни продукти, с които може да се сравнява. Близки ръстове имат фондовете, които инвестират в отделни пазари като Бразилия, Индия и Русия.

Графиката представя само периода на възстановяване от началото на миналата година. Не бива да се забравя, че Източна Европа беше сериозно засегната от борсовата криза, като SPDR S&P Emerging Europe отбеляза 75% спад спрямо върховете си от 2007 г.

Доброто представяне на фонда се дължи на значителните му инвестиции в руски енергийни компании. Петролът на практика поскъпна двойно през миналата година.

Портфейлът на фонда включва над 70 компании, което представлява добра диверсификация и защита на инвеститора от корпоративен риск. Ето и списък на 10-те най-значими позиции в портфейла:

Една част от тях, най-вече големите руски компании, са придобити под формата на глобални депозитарни разписки, като те се търгуват в Лондон или Ню Йорк. Всеки инвеститор може да подбере тези акции и да изгради подобен портфейл, но за разлика от покупката на ETF ще има много по-високи разходи за придобиване и управление. Годишната такса за разходите на SPDR S&P Emerging Europe е 0.59%, което също представлява доста конкурентен процент на плащане за инвеститорите.

Несъмнено преимущество на ETF е неговата ликвидност. Средно-дневният оборот на SPDR S&P Emerging Europe варира между 3 и 5 милиона долара от началото на годината. Това е доста по-малко от нормалното за ликвидна щатска компания, но голямата част от инвеститорите във фонда са пасивни и имат дългосрочен хоризонт. Той се търгува в долари, като перспективите са за по-добро представяне на щатската валута през тази година. Движенията на цената му са изключително големи. Това има своите плюсове за инвеститори, които управляват динамично капиталите си.

Не на последно място е наложително да се обърне внимание на риска при тази инвестиция. Това много често се пропуска с цитат за големите печалби на фонда и намерения да се привличат инвеститори. Рискът при ценна книга, която пада със 70% за една година и в последствие се покачва със 140%, определено е много висок. Представянето му в голяма степен е обвързано с друг предпочитан от спекулантите актив – петрола.

Инструментът се търгува в момента на изключително интересно равнище – 50% корекция на спада, който се наблюдаваше през 2008 г. Така в известна степен може да се обяснят трудностите в преодоляването на зоната между 45 и 47 долара от октомври досега. Средните коефициенти за оценка на активите на портфейла на фонда също не са на ниски нива. Р/Е е 16.5, а съотношението цена/собствен капитал е 1.7. Консолидацията на текущите нива позволява на фундамента да догони ръста на цената, но не е изключено инвеститорите да променят рязко отношението си към пазарите в региона при ново покачване. Краткосрочните перспективи са значително по-добри. Щатският пазар преодоля важни нива на съпротива, а индексът S&P 500 ще тества 1200 пункта. Оборотът със SPDR S&P Emerging Europe се активизира през тази година, но натискът за разпродажби се оказа в ограничени мащаби. Инвеститорите по света продължават да отдават предпочитание на пазарите в Източна Европа, но остава въпросът – дали времето за покупка на „горещите” акции е най-подходящо на върха им. За съжаление, последните години показаха, че това не е така.

Разминаването на българския пазар с възхода, който се наблюдава почти навсякъде по света през последния месец, е повече от очевидно. Корелацията с германския пазар започна да намалява. Това, че БФБ е по-малко зависима от развитите пазари, не означава, че сме изключение. SOFIX поддържа добра корелация с някои от регионалните пазари. Тази връзка може да даде отговор дали и кога БФБ ще се покачи, следвайки глобалната тенденция. Покачване на по-ликвидните пазари, като Чехия и Полша, би означавало навлизане на чуждестранни капитали към тези борси. В момента появата на търсене на пакети от ликвидните български акции ще има позитивен ефект върху цените им.

Следващата графика показва кои от регионалните пазари изостават спрямо върховете си през септември.

Източник: Bloomberg

Българският е има едно от най-слабите представяния като разликата със САЩ и Германия е близо 10%. Тази стойност не е толкова голяма предвид слабата ликвидност у нас и способността на българския пазар да компенсира бързо изоставянето си.

Спрямо началото на годината се вижда, че SOFIX е близо до средното представяне на регионалните пазари.

Източник: Bloomberg

Предвид значителните загуби през 2008 г. също може да се твърди, че българският пазар изостава от регионалните борси. Както и че е бил изключително надценен на върха от 2007 г. По-важен извод е, че регионът се движи компактно само на пръв поглед. Връзката е това, което обединява всички пазари по света – дъното и върха на цикъла, но не и изоставането или избързването на конкретен пазар спрямо останалите.

Източник: Bloomberg

През последните три месеца корелацията на БФБ с Чехия, Унгария и Литва е най-висока. За още по кратък период от 1 месец най-силна е връзката с Естония, Латвия и Литва, но корелацията с Чехия и Унгария се запазва сравнително висока. По този начин може да отличим няколко пазара, с които SOFIX има значителна корелация – Чехия, Естония и Унгария. Ето как изглежда и съпоставянето на основните индекси на Чехия и Естония със SOFIX.

Източник: Bloomberg

Източник: Bloomberg

Покачването в Чехия започва по-рано от ръста на БФБ през август, като приключва преди SOFIX да започне ръста от септември. От тогава акциите в Чехия се търгуват в тесни граници. Борсата в Талин изостава с няколко дни от рязкото покачване у нас, но с бързи темпове възстановява разликата и също отстъпва няколко процента спрямо върха от септември.

Добрата корелация с няколко регионални пазара показва, че си струва те да бъдат наблюдавани за сигнали за ръст или спад на българската борса. В момента само Прибалтийските републики отчитат по-силен спад от върховете си, а възходящият тренд се поддържа в Унгария и Русия. Румъния и Полша са близо до пробив нагоре и при поддържане на ръста на Уолстрийт те също ще се присъединят към пазарите с нови върхове за годината. Останалите пазари продължават консолидацията си.

Българската борса ще се присъедини към нарастващия брой на покачващи се фондови индекси в Източна Европа. Това, което си струва да се наблюдава, е с каква сила в Румъния и Полша ще стартира ръст и кога Чехия и Прибалтика ще се включат към възхода на пазарите. Времевият прозорец, в който БФБ ще прекрати тази консолидация, е ограничен – следващите две седмици ще бъдат публикувани отчетите у нас, а в същото време ще приключи и оповестяването на резултатите от щатските и европейските компании. Движението не означава само възходяща посока. Често след втората или третата седмица на публикуването на отчетите започва корекция на щатския пазар. Но и в двата случая има основания да се счита, че ниско-ликвидната търговия на БФБ скоро ще приключи и индексите ще отчетат по-силни ежедневни движения.