Дълговата криза на Гърция накара целия свят да преосмисли харченето на държавни пари, преди те да бъдат събрани от данъци. С две думи – бюджетните дефицити. Повече от половин век те са основният инструмент за стимулиране на икономическия растеж и възстановяване по време на криза. Идеята е изключително проста и гениална – държавата създава нови работни места, намалява данъци, плаща субсидии, строи и инвестира вместо частния сектор, който прави точно обратното в опит да преживее кризата. След това икономиката започва да расте, а държавата да събира повече пари от данъци, с които може да покрие бюджетните си дефицити. Събитията се повтарят през следващия икономически цикъл, като основната роля на държавата е да изглажда колебанията по времето на пика и дъното.

Но тази теория се проваля, когато дойде време за събиране на повече данъци и за ограничаване на държавните разходи по време на икономическия бум. Никое правителство не иска да бъде запомнено с рестрикции, които правят избирателите по-малко щастливи преди избори. И вследствие на това има постоянно увеличение на държавния дълг в номинално изражение и като процент от БВП на страната. Изключенията са малко – най-вече износители на петрол или други стратегически суровини. България също стабилно намаляваше държавния си дълг благодарение на икономическия растеж и в частност на строгата политика на валутния борд. Но това се промени.

Графиката показва номиналното изменение на БВП и на компонентата на държавните разходи по тримесечия на годишна база. Това представяне не е традиционното, но показва каква е ролята на държавата за икономиката от началото на 2009 г. досега.

*Източник: НСИ

Въпросът е дали е добро или лошо това държавата да се оттегли или да се намесва повече в икономиката сега. Ролята й през първата половина на 2009 г. преди изборите е очевидна, така както и негативният принос в края на миналата година. В момента изглежда, че консенсусът сред българските икономисти е в посока съкращения на правителствените разходи. Склонен съм да се присъединя към това мнение единствено ако политиката на съкращения всъщност означава оптимизация на работата на държавния апарат към ефективност, бързина на обслужването и най-вече към качество. Ако не, тогава понятията депресия и дефлация ще имат по-силно влияние върху българската икономика, макар и не толкова силно колкото в съседна Гърция или колкото би станало, ако САЩ или Великобритания подходят към балансиран бюджет. Добрата новина е, че балансираният бюджет на България не означава икономическо (и политическо) самоубийство. Но това не означава, че  трябва да бъде цел.

Нека първо разгледаме плюсовете на ново увеличение на правителствените разходи към този момент, както се застъпват Кругман и Стиглиц:

Американският фондов пазар най-накрая се пребори с изключително трудната зона на съпротива, която за индекса S&P 500 стоеше между 1100 и 1110 пункта. Това е разделителната зона между оптимизма за глобалната икономика и песимизма от дълговите проблеми в Европа. Ще разгледаме два основни индикатора, които подсказват значимостта на пробива във вторник за формиране на дъно на индекса S&P 500.

S&P 500

Първият е пресичането на сигнала от MACD във възходяща посока преди една седмица, който показва, че започва свиване на разликата между 26- и 12-дневните средни. Това не е 100% сигнал за обръщане на пазара, но от началото на борсовия ръст през март 2009 той показа много добро представяне при всяко краткосрочно дъно.

Вторият знак за значимостта на формираното дъно е на базата на Bollinger Bands. W-образното дъно през последния месец изпълнява изискването да не достигне долната линия на канала при втория спад. Има и затваряне на търговията над предишния връх, който беше ограничен от 20-дневната средна на Bollinger Bands.

Но преди да се говори със сигурност, че предстои неминуем ръст на пазарите по света след едно затваряне над съпротивата, е необходимо да се разгледа и представянето на отделните сектори. За целта може да се използват нивата на секторните борсово-търгувани фондове (ETF). Таблицата показва кои от тях са под и над 200-дневните им средни и предходните върхове от края на май и началото на юни.

Най-изоставащите сектори са финансите и добивът, които единствени са едновременно под предходните си върхове и под 200-дневните средни. В същото време покачването на петрола и постепенното ограничаване на разлива в Мексиканския залив подобряват представянето на петролните акции, които имат голяма тежест на пазара. Интересното е, че потребителските сектори се представят добре, въпреки притесненията за продажбите на дребно и безработицата.

Повечето водещи сектори подкрепят тезата за приключване на корекцията на щатския пазар. Търговията в сряда ще покаже дали печалбите ще бъдат задържани или дали това не е поредния капан за „бикове”, ако има връщане на индекса под 1100 пункта.

Фондовата борса у нас почти не се движи от началото на годината. Индексът SOFIX едва успя да направи 4% в началото на февруари, преди отново да се върне там където започна годината. Последните две седмици се оказват изключително скучни дори и на фона на апатията през тази година. В такъв случай възможността това да е дъното на пазара би трябвало да е повече от абсурдна. Още повече, че идеята за приватизация на държавни дялове в големи енергийни компании не само се размива във времето, но и започва да отпада като концепция. Нека обърнем внимание върху няколко от факторите на пазара в момента, в търсене на доказателства, че най-тъмно е точно преди зазоряване.

1. Изключителен песимизъм на пазара – за съжаление, проучване върху нагласите на инвеститорите у нас няма. Песимизмът обаче е очевиден. Огромната част от индивидуалните инвеститори у нас спряха да се интересуват от пазара и дори обичайното предлагане на малки пакети намаля съществено. Настроенията са негативни и поради икономически причини. Сравнението с потребителското доверие показва, че сега кризата се усеща още по-лошо от българите в сравнение с миналата година, което в известна степен може да се приравни и с доверието на инвеститорите към пазара. А когато настроенията са много негативни, най-често дъното на пазара е вече факт или предстои в кратки срокове.

2. Стойността на компаниите на борсата – дали акциите са евтини е въпрос на по-голяма дискусия. Факт е, че дружествата в SOFIX се търгуват на много по-атрактивни равнища, отколкото преди три години. Таблицата представя текущите коефициенти за оценка. Изводът е очевиден – рисковете в низходяща посока сега са малки, дори и инвеститорите да не виждат съществена стойност в тях или да не очакват подобрение на резултатите през 2010 г. По-голямата част от дружествата на борсата ще получат подкрепа за акциите си от фундаменталните им резултати през годината.

 
3. Свободните средства във взаимните фондове – преди няколко седмици една от основните новини за щатския пазар беше рекордно ниското равнище на свободните парични средства като процент от активите на взаимните фондове. У нас ситуацията е доста по-различна. Пари във фондовете очевидно има, след като статистиката на БНБ към края на годината показва 25% свободни средства във балансираните и рисковите стратегии. От тогава ситуацията не се е променила. Но дори и фонд мениджърите да не станат активната страна зад нов борсов ръст, този кеш със сигурност не е лоша новина.

 
Източник: БНБ, данни към 31.12.2009 г.

4. Чуждестранните капитали – на тях се разчита много като фактор, който ще доведе до растеж на борсата. Не само, че това не е така, но се оказва и че през миналата година чуждите инвеститори са вкарвали пари в български акции, като са следвали ръста на борсата през октомври и ноември. Те не са били нетно продавачи и през януари, въпреки спада на борсите по света тогава. В такъв случай, чуждите инвеститори няма да са фактор за растежа тук, а рисковете да свалят цените у нас са сравнително умерени. В същото време става въпрос за доста ниски суми – по около 4 милиона евро в най-лошите месеци на миналата година. И този фактор може да го считаме, че по-скоро няма да е пречка за пазара.

 
Тези причини не са задължително условие за растеж на борсата и не са сигнал, че това предстои в краткосрочен план. Но са тази част от уравнението, която по-скоро подкрепя тезата, че e време за раздвижване.