Борсата публикува в началото на месеца поредния списък на дружествата, които не отговарят на критериите за ликвидност, за да останат за търговия. Липсата на съществени промени със ситуацията към края на март постави обновения списък извън публичния интерес. Изискванията за ликвидност, за да остане публично търгувана една компания, са поне 5 сделки и оборот над 4000 лв. за всеки месец в рамките на предходните три. Сегментацията на Неофициален пазар отпада от 1-ви юли, като трите месеца след това ще бъдат периода на наблюдение на дружествата.

Казусът продължава да стои на дневен ред и дори съживяването на борсата през април трудно може да промени ситуацията. Ликвидността е следствие от интереса на инвеститорите, които виждат потенциал в развитието на дадено дружество и най-вече разполагат с капитали за покупка. Очевидно е, че след година и половина криза от страна на търсенето не може да се очаква съществено подобряване на обемите на търговията и поява на поръчки при ниско ликвидните дружества. Въвеждането на Xetra с иновативните й за българския пазар характеристики също не промени по същество търговията на борсата.

Кризата се усеща още по-силно по отношение на предлагането на акции. След 70-80% спад на цените се оттегли предлагането на акции от масовата приватизация и ефектът от това се вижда на следващата графика.

30% от застрашените от делистване компании на Неофициален пазар „А” и 44% от Неофициален пазар „В” имат поне 20% фрий-флоут. Почти 1/3 са с между 10 и 20%. Една част от тези дружества не са се търгували активно и през годините на най-голям пазарен бум. Пазарната им капитализация е пренебрежимо малка и за доста дружества изглежда почти невъзможно да изпълнят изискванията за оставане на фондовата борса. Появата на съществено предлагане от миноритарни акционери, особено за акции от масовата приватизация, няма да дойде скоро. Случаят с рязкото покачване на оборота на Чугонолеене няма да се повтори, докато 25 акции от такова дружество струват почти колкото комисионните за продажбата им.

Незастрашените от делистване компании имат по-голям фрий-флоут, който в някаква степен подпомага търговията с книжата им. Разликата, обаче, не е значителна.

Използваните данни за фрий-флоут са от статистиката на КФН към края на 2008 г. и не отчитат свързаността между акционерите.

Миналата седмица не донесе съществени движения на американските акции, въпреки че на пазарите на суровини, валути и облигации имаше значително раздвижване. По-важното е, че някои зависимости и корелации, с които инвеститорите бяха привикнали, вече се променят изцяло. Тези промени не подсказват непременно движения на световните фондови пазари в негативна посока, но заслужават внимание. Инфлационните очаквания нарастват, макар че фондовите индекси в САЩ спряха покачването си. Няколко ETF (exchange-traded funds) се търгуват на ключови нива, от които може да се наблюдава асимилиране на част от печалбите от последните месеци. В същото време силен пробив нагоре за акциите и суровините ще намери основателна причина в печатането на долари и инфлационните очаквания.

S&P 500 SPDRS ETF

Движението на акциите от началото на месеца е в много тесни граници, както се вижда и от графиката на фонда, който отчита движението на индекса S&P 500. На седмична база покачването му е 0.35%, като все още е спиран от 200-дневната пълзяща средна. За мнозина инвеститори преминаването над нея ще означава промяна на дългосрочната тенденция и сигнал за покупки, който до този момент липсва. Засега средната е ниво на сериозна съпротива, от което, обаче, няма рязко връщане надолу.
Оборотите на ETF-а продължават да намаляват, което съвпада и с по-ниските обеми на търговия с акциите в S&P 500 през последните няколко седмици. Такива дневни обеми са характерни за отпускарския август, който миналата година беше последван от драматичните банкови фалити през септември. Щатските акции спряха да се покачват, за разлика от останалите пазари. Вероятно инвеститорите гледат по-трезво на възможността от инфлация, която е по-скоро тема на 2010 г., а не на текущите условия на дълбока криза в производството.

iShares MSCI Emerging Markets Index

Възникващите пазари преодоляха януарския връх още през април. По-важното е, че техните акции не успяха да регистрират ново дъно в началото на март, което е силен сигнал за вече обърнатия тренд. Този ETF преодоля и 200-дневната пълзяща средна, най-вече под влияние на ръста на китайските акции. Силното покачване през миналата седмица на индийските акции също има позитивен ефект върху фонда. Резултатите от изборите доведоха до близо 20% ръст на акциите в Индия за една сесия. Интересно е дали възникващите пазари ще водят при глобален спад.

Financial Select Sector SPDR

Финансовият сектор е леко нагоре на седмична база, въпреки че заличи голяма част от покачването си. Bank of America и Citigroup се представиха много по-добре от останалите големи банки. Новината за успешното набиране на капитал от Bank of America и преминалите стрес-тестове в банковата система постепенно връщат доверието. Регионалните банки бяха надолу, което трябва да напомня, че проблемите с лошите кредити не са решени. 

iShares Dow Jones US Real Estate

Секторът на недвижимите имоти трябваше да се пребори с новината за изненадващото ново свиване на новото строителство на жилища. По този показател все още няма признаци на стабилизиране на пазара на имоти в САЩ, но цените на акциите се държат добре при лоши новини.

Consumer Discretionary Select Sector SPDR

Потребителският сектор се върна под януарския връх. Американският потребител остава в дълбока криза, макар и далеч от мащабите на Голямата депресия.

Industrial Select Sector SPDR

Ситуацията с индустриалните компании можеше да е много по-негативна, ако някой взимаше наистина на сериозно фалита на General Motors. Тук най-силно се виждат “розовите очила” на Уолстрийт.

Energy Select Sector SPDR

Акциите от петролния сектор не успяват да пробият върховете от ноември, въпреки че суровината поскъпва, а фондовият пазар се възстановява. Ниските обеми в търговията с този ETF подсказват, че или той е най-подцененият, или че ръстът на петрола ще продължи само още броени дни. Най-вероятно и двете едновременно.

United States Oil

Петролът явно не е интересен на инвеститорите в ETF, които най-вече са отчаяни от големите загуби за последната година и негативния ефект от преминаването към следващия фючърс. Цената на петрола преодоля равнището от 60 долара за барел най-вече поради два фактора – прогнозите за икономическо съживяване по-късно през годината и инфлационните очаквания. Прогнозите на анализаторите са, че суровината ще се търгува около 65 долара през 2010 и 2011 г. На база опита през последните години може да се каже, че ще се случи всичко друго, но не и това.
Петролът скъса корелацията с фондовия пазар и спад на акциите не му влияе съществено. В голяма степен това показва превес на застраховането срещу инфлация като основен фактор за движението на петрола. Поевтиняване на суровината ще има умерен ефект върху фондовите индекси, най-вече защото акциите на петролните компании изостанаха от покачването й.

SPDR Gold Shares

Златото също отчита очакванията за инфлация, защото спадът на Уолстрийт беше незначителен, за да се говори за търсене на сигурни активи. Металът получи подкрепа и от ръста на еврото. Друг позитивен фактор е силния ръст на среброто, което е близо до нивото от 15 долара за тройунция. Когато среброто води по покачване златото, това често подсказва силен тренд и фундаментална подкрепа зад благородните метали.

CurrencyShares Euro Trust

Единната европейска валута се качи с пет цента спрямо долара за пет дни по време на сравнително спокойна седмица за фондовия пазар. Някои новини за Еврозоната също повлияха позитивно на еврото. Очевидно е, че прекалено инфлационната монетарна политика и раздуване на бюджетния дефицит на САЩ се приемат все по-зле от инвеститорите. Все пак някой трябва да плаща тези дългове след време. Асимилиране на част от печалбите е напълно възможно, но прави впечатление, че ръстът на еврото този път не е толкова рязък, колкото беше през декември и март.

iShares Barclays 20+ Year Treas Bond

Инфлацията плюс растящият дефицит на държавния бюджет свалят надолу цените на дългосрочните облигации. Ситуацията не е същата като през януари, но пазарът едва ли има представа къде се намира равновесната цена. Тази седмица предстои емитиране на нови 100 млрд. долара правителствени облигации и едва ли пазарът ще намери подкрепа в данните за спада на БВП през първото тримесечие или в сравнително оскъдните икономически новини.
Покачването на доходността на правителствените облигации ще повлияе и на лихвите върху ипотечните заеми, но за да представлява проблем пред фондовия пазар ще е необходимо доходът на 10-годишните книжа да се качи над 4% в рамките на следващите седмици.

С наближаването на общите събрания на акционерите все по-често се обсъжда въпросът за разпределението на печалбата за миналата година. Повечето компании на БФБ вероятно ще гласуват тя да бъде отнесена изцяло към резервните фондове. В условията на финансова криза всички парични средства са добре дошли и те няма да се лишат с лека ръка от ликвидност. Кризата вече се отрази сериозно на приходите на дружествата, а оттам и на кеша им. Въпреки факта, че публични компании, които разпределят дивидент са много по-атрактивни за инвеститорите, този ход ще се приеме по-скоро като позитивен.

България си е носила нисък доход от дивидент и през миналата година, но за 2009 г. очакванията са за още по-слаб процент.

На графиката се вижда, че България се нарежда сред страните в Европа с най-нисък очакван доход от дивиденти тази година, следвана единствено от Латвия. Миналата година осем от двадесетте компонента на основния индекс SOFIX са давали дивиденти, като някои от тях са разпределили над 20% от печалбата си. На първо място е Каолин със съотношение дивидент/печалба 0.80. Тази година акционерите на добивната компания ще гласуват за 0.15 лв. дивидент на акция.

Интересно е да се отбележи, че държавите на първите 4 места са с рекорден спад на икономиката. Брутният вътрешен продукт на Литва е намалял с 12.6% за първото тримесечие на годината, спрямо същия период на 2008 г. Испанската икономика също е на най-лошия етап от развитието си от 50 години насам и очакванията са далече от позитивни. Интересен е въпросът защо компаниите от тези държави ще разпределят голяма част от печалбата си за дивиденти, при текущата конюнктура и най-вече имайки предвид, че повечето от тях ще отчетат загуба.

Доходът от дивидент на SOFIX няма да бъде подкрепен дори от Елана фонд за земеделска земя АДСИЦ, тъй като компанията отчете загуба от 2.5 млн. лв. за 2008 г. От компаниите извън основния индекс единствено Фазерлес, Унифарм, Астера Козметикс и Холдинг Дунав ще гласуват на общите си събрания разпределянето на дивидент. Банките също предпочетоха да запазят паричните средства и да увеличат капитала си.

*Дивидентът, е част от печалбата, която се разпределя на акционерите на дадена компания. Размерът му се определя от стратегията на мениджмънта и зависи от финансовите резултати, възможностите за инвестиране и експанзията на дружеството. Разпределеният дивидент за текущата година е част от печалбата за предходната година.

В средата на февруари изразихме някои съмнения в рисковата оценка на инвеститорите към България, която се намираше на шесто място сред най-застрашените от фалит държави според CDS спредовете им. Три месеца след това България „губи” шест места в класацията и е изместена от Литва, Виетнам, Египет и някои други силно засегнати от кризата страни.

Цената на застраховката на дълг в размер от 10 000 000 долара вече е 303 000 долара, а спадът в тази сума за три месеца е над два пъти от нивото от 685 000 долара. CDS спредовете зависят от възприемането на текущия риск от страна на банкерите и инвеститорите. Те представляват сключването на конкретните договори между притежателите на дългови инструменти и на финансовите институции, които са склонни да ги застраховат от фалит на длъжника за 5-годишен период.

България остава сред най-рисковите страни и тези трудно извоювани 6 места в частност се дължат и на липсата на котировки за някои страни към предишната таблица. Показателно е, обаче, значителното намаление спрямо спреда от края на миналата година, което в процентно изражение е по-високо от Унгария и Латвия.

На следващата графика се вижда значителното покачване на спреда на българския правителствен дълг след началото на кризата през 2007 г.

Забележимото подобрение за последните три месеца съвпада и с покачването на фондовите борси в глобален мащаб. Апетитът към риск се подобрява, но сме още много далеч от нормалните нива за растяща глобална икономика и стабилна финансова система, каквито определяха пазарната конюнктура в средата на 2007 г.

Определено може да се каже, че чуждестранните инвеститори преиграха с риска за България. Но и проблемите не са отминали и в исторически план страната остава много рисково място за инвестиции. Другият основен извод на базата на вече реализирания спад на спреда е, че големият интерес от чуждестранни инвеститори тепърва предстои. Нормализиране на кредитния пазар и стабилизиране на глобалната икономика ще доведат до значително по-висок интерес от чужди инвеститори към български акции през тази и следващата година. Засега графиката показва само, че най-лошото е минало.

Покачването на цените на акциите през последните няколко седмици поставя въпроса доколко е стабилен фундаментът и дали не предстои нов спад. Това важи както за българския пазар, така и за оптимизма на развитите борси. Предишни периоди на възстановяване и начало на дългосрочно възходящо движение на борсите не са преминавали, без да има корекции, така че сега е малко вероятно да се случи такъв ръст. При възстановяване от рецесии индексът Dow Jones преживява периоди на съмнение във възхода, които впоследствие се оказват най-добрата възможност за инвестиции.

На първата графика е представено началото на възстановяването след Голямата депресия през 1929-1932 г. В рамките на броени седмици Dow Jones се качва с 94%, а последвалата корекция от 37% на индекса продължава две тримесечия. Пазарът преди това е паднал с 85%, а икономиката се е свила с 30% за периода. Кризата приключва едва през 1933 г., но възстановяването е бавно и икономиката се връща на предкризисните си нива едва след войната.

Следващата значителна криза за щатската икономика и за фондовата борса е през 1972-73 година. Тя съвпада с края на златния стандарт, война в Близкия Изток, ембаргото на ОПЕК и военни сблъсъци между Иран и САЩ. Dow се покачва с 53% след дъното, а последвалата корекция е сравнително слаба - 11%.

Краят на кризата от 2000 г. е ситуация, в която Dow Jones почти слиза до предходното си дъно. Бързата победа над Ирак е катализаторът на възстановяването на индекса след технологичния балон, атентатите на 11 септември 2001 г. и сравнително слабата рецесия, която е ограничена от ниските лихви и стартирането на следващия балон на имотния пазар.

Тези три примера показват различните мащаби на пазарна реакция при формиране на дългосрочното дъно. Подобна ситуация може да се развие и през тази година, като дълбочината на следващ спад ще определи и колко бързо ще се покачва след това щатският пазар. По отношение на времевия фактор, следващият спад ще се ограничи между 1 и 2 тримесечия. Постепенно охлаждане на щатската борса и начало на корекция през май-юни ще позволи на индексите да отчетат ръст преди края на годината, което към този момент е по-вероятния сценарий, следвайки историческия пример.