В условията на почти непрекъснат спад на пазара някои от публично търгуваните ни компании гласуваха на общите си събрания право за осъществяване на обратно изкупуване на собствени акции с цел стабилизиране на цената им. В таблиците по-долу са разгледани две от тях – Монбат и Стара планина Холд, които прилагат процедурата на практика.

Както се вижда от данните, може да се каже че при Монбат процедурите по обратно изкупуване са имали положителен ефект върху цената. През три от процедурите компанията се представя по-добре от основния индекс SOFIX. Втората процедура съвпадна с периода на най-големи загуби на БФБ и не успя да подкрепи акцията. В периодите между обратните изкупувания позицията се движи в съответствие с пазара.

При Стара планина Холд нямаше същия ефект. При първата процедура спадът на цената съответства на пазарния, докато при втората намалението е по-силно. В същото време в междинния период акцията се представя доста по-добре от SOFIX, така че спадът от края на ноември 2008 г. може би компенсира разминаването.

Обратното изкупуване има позитивен ефект, но при продължителен спад на пазара и ниска ликвидност не е в състояние да предотврати загубите в цената. Инвеститорите не реагираха съществено на новините за обратни изкупувания, които са само един от факторите, движещи борсата.

Мащабите на разпродажба на български акции през последните месеци все повече будят недоумение в дългосрочните инвеститори у нас. Рисковете от спад на продажбите и влошаване на финансовото състояние на компаниите са повече от очевидни и едва ли някой поставя под съмнение ефектите на глобалната криза върху родните публични дружества. За чуждестранните инвеститори рисковете явно са много по-дълбоки, отколкото може да се очаква при свиване на продажбите с 20-30% за година и съответните ефекти върху нормата на възвръщаемост от това.

CDS (credit default swap) е пазарният измерител на риска, който представлява дериват за де факто застраховане на риска от фалит на емитента на облигации. Колкото е по-висока неговата цена, толкова е по-висок е рискът от фалит. Плащането, което ще направи купувача на CDS, ще му гарантира получаването на съответния застрахован обем ценни книжа. В същото време продавача на CDS ще получи в замяна облигациите, към които ще предяви иск за изплащане от съответното правителство или компания. CDS спредът на България е 685 б.п. или за покупката на гаранцията се плаща 685 000 на всеки 10 000 000 номинал годишно.

Доколкото може да се счита, че таблицата е точен измерител на риска от фалит на съответните страни, България се оказва с един от най-високите рискове. Страната ни е плътно зад Казахстан, Исландия и Русия. Тези държави се спрягат през последните няколко дни като най-рискови в Европа, заедно с Латвия и Украйна, за които липсват котировки.

Явно според чуждестранните инвестиционни банки България (въпреки валутния борд и членството в ЕС) е по-рискова страна от Египет, Индонезия и Ливан. CDS спредът е 70% от този на Исландия, която на практика банкрутира преди броени месеци.

Два са основните извода, които може да се направят:

·         Чуждестранните инвеститори дисконтират много негативен сценарий за развитието на икономиката и на финансовата система в България. Цените на акциите отчитат значителен риск за валутния борд и оттам на възможността на българските компании да продължат да работят при стабилна финансова система. Този риск в немалка степен изглежда неоснователен. Би било много грешно да се коментира от страна на държавата каквито и да е било възможности за промяна на валутния режим на страната, защото това допълнително ще удари чуждестранните инвестиции.

·         Покачването на спреда няма как да се дължи на ниското съотношение държавен дълг/БВП, бюджетния излишък и валутните резерви на страната. Основна причина за високия риск на страната е дефицитът по текущата сметка (над 24% от БВП) и необходимостта от финансирането му с преки чуждестранни инвестиции.

Изминалата седмица отново донесе поредица от разочарования за инвеститорите. Въпреки оптимистичните настроения, които преобладаваха във вторник и сряда, борсово представените индекси загубиха от своята пазарна капитализация на седмична база. Оборотите отново останаха ниски и като изключим няколкото блокови сделки, трудно преминаваха границата от 1 млн. лв.
Предстои ни седмица, бедна на корпоративни събития и само някоя извънредна новина може да повлияе на пазара и да даде позитивен или негативен импулс. Въпреки значителните спадове от изминалите сесии, големите инвеститори все още се въздържат от покупки на тези нива и по всяка вероятност тази тенденция ще се запази. Не се очаква и коренна промяна в изтъргуваните обеми и оборота на борсата ще се движи в диапазона межди 1 и 2 млн.лв.
Изминалата седмица потвърди, че добрите новини от чуждестранните пазари, за разлика от лошите такива, нямат голямо влияние върху българския пазар и се очаква тази тенденция да се запази.