Мащабите на разпродажба на български акции през последните месеци все повече будят недоумение в дългосрочните инвеститори у нас. Рисковете от спад на продажбите и влошаване на финансовото състояние на компаниите са повече от очевидни и едва ли някой поставя под съмнение ефектите на глобалната криза върху родните публични дружества. За чуждестранните инвеститори рисковете явно са много по-дълбоки, отколкото може да се очаква при свиване на продажбите с 20-30% за година и съответните ефекти върху нормата на възвръщаемост от това.

CDS (credit default swap) е пазарният измерител на риска, който представлява дериват за де факто застраховане на риска от фалит на емитента на облигации. Колкото е по-висока неговата цена, толкова е по-висок е рискът от фалит. Плащането, което ще направи купувача на CDS, ще му гарантира получаването на съответния застрахован обем ценни книжа. В същото време продавача на CDS ще получи в замяна облигациите, към които ще предяви иск за изплащане от съответното правителство или компания. CDS спредът на България е 685 б.п. или за покупката на гаранцията се плаща 685 000 на всеки 10 000 000 номинал годишно.

Доколкото може да се счита, че таблицата е точен измерител на риска от фалит на съответните страни, България се оказва с един от най-високите рискове. Страната ни е плътно зад Казахстан, Исландия и Русия. Тези държави се спрягат през последните няколко дни като най-рискови в Европа, заедно с Латвия и Украйна, за които липсват котировки.

Явно според чуждестранните инвестиционни банки България (въпреки валутния борд и членството в ЕС) е по-рискова страна от Египет, Индонезия и Ливан. CDS спредът е 70% от този на Исландия, която на практика банкрутира преди броени месеци.

Два са основните извода, които може да се направят:

·         Чуждестранните инвеститори дисконтират много негативен сценарий за развитието на икономиката и на финансовата система в България. Цените на акциите отчитат значителен риск за валутния борд и оттам на възможността на българските компании да продължат да работят при стабилна финансова система. Този риск в немалка степен изглежда неоснователен. Би било много грешно да се коментира от страна на държавата каквито и да е било възможности за промяна на валутния режим на страната, защото това допълнително ще удари чуждестранните инвестиции.

·         Покачването на спреда няма как да се дължи на ниското съотношение държавен дълг/БВП, бюджетния излишък и валутните резерви на страната. Основна причина за високия риск на страната е дефицитът по текущата сметка (над 24% от БВП) и необходимостта от финансирането му с преки чуждестранни инвестиции.